Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Непознатият отново закри едното си око и вдигна ръка като за поздрав. Но не отговори и аз съжалих, че съм разкрил сърцето си пред него.
Етрускът ме покани в неголямата си стая за гости и донесе стомна с вино. Преля го в черна пръстена купа и го смеси с прясна вода. Помещението се изпълни със силна миризма на теменуги. Домакинът изля няколко капки на пода от собствената си чаша и каза:
— Вдигам чашата в чест на богинята, която носи на главата си корона, прилична на крепост. Знакът й е листото на бръшляна. Тя е богиня на стените и всички тленни телесни стени се рушат пред нея.
Тържествено пресуши чашата до дъно и аз запитах:
— За коя богиня говориш?
— Говоря за богинята Туран.
— Не знам такава богиня — рекох тихо.
Той се усмихна пак и ме погледна недоверчиво. От любезност аз също пресуших чашата си и казах:
— Не съм уверен дали постъпвам добре, като пия вино. От силния аромат на теменуги може да ми се завърти главата. Отдавна съм забелязал, че не мога да пия умерено, както правят разумните хора. Тук, в града, аз вече два пъти се напивам, играя безсрамния танц на козела и след това загубвам паметта си.
— Възхвалявай тогава виното — каза той. — Ти си щастлив човек, ако можеш да потопиш в него страха си. Казвам се Ларс Алсир. Какво искаш от мен?
Позволих му още веднъж да напълни черната ми купа, развеселих се и казах:
— Знаех много добре какво исках, когато престъпих този праг. Би ми оказал огромна услуга, ако се съгласиш да ми опишеш подробно вашите морета, прибрежия, пристани и фарове, а така също и посоките на ветровете и теченията, за да могат нашите съдове да се доберат благополучно до Масилия, закъдето се надяваме да тръгнем през пролетта.
— Да се даде такова описание на чуждоземци е най-тежко престъпление — рече Ларс Алсир. — Ние не сме приятели с фокейците и дълги години воювахме с тях, тъй като те се опитваха да се доберат до Сардиния и Корсика — двата големи острова, където са рудниците ни, които сме длъжни да пазим. Потопихме много от корабите им заедно с моряците, така че дори и да те снабдя с описание на морските ни пътища, това с нищо няма да ти помогне. Ти за нищо на света няма да се добереш до Масилия. За да пресечеш морето, водачът ти Дионисий трябва да вземе позволение от картагенците и етруските. Но дори да предложи цялата ви награбена плячка, той не може да купи такова разрешение.
— Заплашваш ли ме?
— В никакъв случай. Как бих могъл да заплашвам Сина на мълнията?
— Ларс Алсир… — погледнах го удивен, но той ме прекъсна строго:
— Какво искаш от мен, Ларс Турмс?
— Какво означава всичко това? — не повярвах на ушите си. — Наистина съм Турмс, но не съм Ларс Турмс.
— Просто изразявам уважението си към теб. Говорим така, когато ценим високо произхода на събеседника си. И запомни: не те грози никаква опасност, защото ти си от рода на Ларс.
Не намерих за нужно да го разубеждавам, а просто заявих, че съм много задължен на Дионисий и фокейците. Добавих, че дори ако той не иска да ми продаде описанието на морския път, може би ще намери някой кормчия, който ще се съгласи срещу заплащане да ни прекара през теченията и покрай плитчините до бреговете на Масилия.
Ларс Алсир се наведе и взе да рисува с пръст по пода някаква фигура, след което каза, без да вдига глава:
— Картагенците пазят тайните на морските пътища така ревностно, че всеки мореплавател, който забележи гръцки кораб да го следи, би го насочил нарочно към плитчините и би погубил и себе си, само и само да не издаде пътищата. Ние, етруските, не сме чак толкова встрастени да пазим тези тайни, но си имаме традиции и съм уверен, че етруски кормчия би насочил Дионисий право към нашите бойни кораби, дори това да означава за него сигурна смърт… Тъй че опитай се да ме разбереш най-сетне, Ларс Турмс! — Той отметна ядно глава и ме погледна право в очите. — Нищо не ми пречи да ти продам скъпо и прескъпо неверни указания за морските пътища или да ви намеря кормчия, който със сигурност ще насочи корабите ви право към плитчините. Но с теб не мога да постъпя така, защото ти си Ларс. Нека Дионисий пожъне това, което сам е посял. Но да оставим тази неприятна тема и да поговорим за божествени неща.
С горчивина отвърнах, че не разбирам защо, но всички, които пият с мен, искат да говорят за божествени неща.
— Не мисли, че се боя от теб или от усмихнатите ти богове, Ларс Алсир. Напротив, струва ми се, че седя сега някъде високо, а ти си съвсем малък и се намираш някъде под мен.