Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
— Нашият народ живее в дванадесет съюзени града — отвърна той. — Всеки град си има своите обичаи, закони и управници и жителите на даден град не са длъжни да се съобразяват със законите и обичаите на някой друг от тези градове. Имаме дванадесет усмихващи се божества и дванадесет посоки на света, по които съдим за бъдещето. Имаме дванадесет птици и дванадесет точки на черния дроб, които определят съдбата ни. Дванадесет линии на дланта си и дванадесет отрязъка в живота си. Искаш ли да знаеш още нещо?
Отговорих му саркастично:
— И ние в Йония имаме дванадесет съюзнически града, които се сражаваха против дванадесет персийски сатрапи и в дванадесет сражения победихме персите. Ние също имаме дванадесет небесни и дванадесет подземни божества, които ни помагат и влияят на живота ни. Но аз не съм питагореец и не искам да говоря в цифри. Разкажи ми нещо за вашите обичаи.
Той отвърна:
— Ние, етруските, знаем доста повече, но умеем да мълчим. Например, известни са ни много подробности за вашите морски пътешествия и сражения — дотам, че ако ти или Дионисий проникнете в мислите ни, бихте се учудили. Но няма от какво да се опасявате, тъй като вашите походи не са попречили на владичеството ни над морето. Западното море сме разделили с финикийците и картагенците. Картагенците са ни съюзници, тъй че етруските кораби не се боят да влизат в картагенски води, а картагенските — в наши. Не се отнасяме лошо и към гърците и сме им позволили да основат Посейдония и Куме на брега на нашето море. В етруските прибрежни градове живеят гръцки търговци и занаятчии и ние погребваме дори праха на мъртвите си в гръцки вази. Нямаме нищо против да купуваме изящни предмети, изработени от чужденци, и самите ние гледаме да продадем нещата, които най-добре можем да правим. Това, с което не търгуваме обаче, е знанието. Но тъй като стана дума за търговия — договори ли се вече за цената на кадилницата, която искаше да купиш?
Казах, че все още не съм се договорил и добавих:
— Виж, всъщност не искам да я купя евтино, но съм свикнал да се пазаря с гърците и финикийците и съм забелязал, че те много обичат да наддават. За тях пазаренето е по-важно от самата продажба и истинският търговец се обижда, ако купувачът се съгласи бързо с цената му. Търговецът предполага тогава, че има пред себе си или глупак, или мошеник, който си изкарва хляба по нечестен път.
— Ти така или иначе ще получиш тази кадилница. Подарявам ти я — рече етрускът.
— Но защо? — попитах недоверчиво. — Аз нямам у себе си никакъв предмет, който да ти дам в замяна.
Той изведнъж стана сериозен, наклони глава, закри едното си око с лявата длан, а дясната си ръка вдигна нагоре.
— Правя ти подарък, защото ми се нравиш, и не искам нищо в замяна. Но бих бил щастлив, ако се съгласиш да изпиеш с мен чаша вино и да възлегнеш на моите възглавки.
Аз разбрах погрешно думите му и рекох:
— Подобни неща не са ми по вкуса, макар да съм йониец.
Щом проумя какво му казвам, той се почувства дълбоко оскърбен и отвърна:
— Не, не, в това отношение ние, етруските, не сме възприели гръцките нрави. Не се безпокой! Няма да те докосна с пръст. Ти сам си господар на тялото си!
И той наистина се опечали толкова много, че аз почувствах как неприязънта ми към него се топи и изпитвам желание да се доверя на този непознат чужденец.
— А аз какво съм и кой съм всъщност? — попитах. — Как може човек да знае кой е и какво е? Щом носим в себе си другото, скритото „аз“, което понякога ни кара да извършваме най-долни постъпки?
Той ме погледна изпитателно с бадемовите си очи, усмихна се и отвърна:
— Заблуждаваш се. Повечето от хората не се различават от животните, дето ту ги водят на водопой, ту обратно на пасбището.
Казах тъжно:
— Най-завидна и най-добра е съдбата на човек, който се е примирил със своята участ. Завидна е и съдбата на онзи, който, макар и да не се е примирил с даденото му, се стреми единствено към достижими неща. Ако исках власт, можех да я имам. Ако исках богатство — можех да го постигна. Ако исках наслаждения — можех да се удовлетворя. Наистина, може би винаги щях да оставам малко недоволен, но все пак щях да постигна целта си. Ала на мен ми се струва, че аз искам нещо неведомо, нещо, което не е дадено на никой смъртен. Не знам как бих могъл да го постигна.