Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Гласът му достигна до мен от далечината и беше слаб като шепот, когато отговори:
— И наистина е така, Ларс Турмс! Ти седиш на кръгъл трон, с кръгла облегалка, и държиш в ръцете си… Какво държиш, отговори!
Аз погледнах с изумление ръцете си и казах:
— В едната си ръка държа нар, а в другата — нещо с форма на гугла.
Дълбоко под мен Ларс Алсир беше коленичил в полумрак. Той вдигна към мен лицето си и каза почтително:
— Прав си, Ларс Турмс, прав си както обикновено. В едната си ръка държиш земята, а в другата — небето. Не трябва да се страхуваш от никой смъртен. Ала все още не познаваш усмихващите се богове.
Тези думи незнайно защо ми се сториха предизвикателни. Учудих се, защото като че ли от очите ми падна пелена и аз видях… дали видях богинята или някаква сянка? На главата й имаше корона като крепостна стена, в ръката си държеше листо от бръшлян. Не можех да различа чертите на лицето й.
От сумрака под мен отново дочух гласа на Ларс Алсир:
— Какво виждаш, Сине на мълнията?
Извиках:
— Виждам я, за първи път в живота си виждам това, което само ми се е присънвало. Но було закрива лицето й и аз не знам коя е тя!
И изведнъж сякаш започнах да падам от огромна височина. Силуетите сякаш се разсеяха и светът стана отново такъв, какъвто си беше. Почувствах тялото си и разбрах, че Ларс Алсир ме разтърсва за рамената, а аз съм на ложето в залата му за гости. Той ме попита:
— Какво ти стана? Главата ти взе да се люлее, ти застена и загуби съзнание.
Аз притиснах чело с ръка и изпих още една чаша вино, която етрускът ми поднесе, а след това се опомних и го отблъснах:
— Що за отрова ми даде ти? Никога по-рано не се бях напивал толкова бързо. Видях жена, чието лице бе забулено. Тя стоеше по-високо от всички земни жени, но някак по-ниско от мен, тъй като аз по твоя вина станах огромен като облак. Ти си фокусник, Ларс Алсир, и постъпи нечестно с мен.
Но Алсир поклати глава:
— Не съм магьосник, нито фокусник, и те нагостих с обикновено теменужено вино. Но навярно формата на тази свещена чаша събуди някакъв спомен в дланите ти. Аз непременно трябва да ти я даря, тъй като боговете на етруска винаги го разпознават — където и да отиде и в които и земи да се прероди за нов живот. Ти, Ларс Турмс, виждаш вече няколко пъти жената с покривалото, която крие лицето си, тъй че, струва ми се, няма да сгреша ако ти доверя, че над дванадесетте ни богове стои върховната богиня, чието име никой не знае… Ръцете ти усетиха свещената форма на чашата, макар да я докосват за първи път. Ние не пребиваме с камъни човек, ударен от мълния, като гърците. Напротив, намираме, че такъв човек е белязан от боговете. Ударила те е небесна мълния. Значи ти, Турмс, си Син на небето. Ние, етруските, знаем много за мълниите и жреците ни четат знаците на мълниите така лесно, както другите четат написаните знаци по табличките за писане.
— Продължаваш да настояваш, че аз съм от етруските, а не грък? — попитах уморено аз.
Той отговори убедено:
— Ти си Син на мълнията и ще си останеш такъв дори и ако дойдеш на света от утробата на робиня или наложница. Чуй съвета ми: ако съдбата те доведе някога в страната ни, а аз съм сигурен, че това ще стане рано или късно, не се хвали с божествения си произход. Той сам ще се прояви по някакъв начин, щом му дойде времето. И още нещо: в живота можеш да ходиш и с вързани очи, тъй като теб те водят боговете. Повече от това не мога да ти кажа, защото не знам нищо повече…
Трудно ми беше да му хвана вяра, сега, когато се почувствах пак пленник на тялото си. Усещах, че мириша на пот и че имам желание да се оригна от виното. Суеверните етруски може би почитат човек, ударен от мълния — за разлика от гърците. Но това никак не можеше да се отрази на убеждението ми, че по произход съм грък. Не беше изключено да ме е родила някоя жена с леко поведение, а баща ми да е бил етруск — това би обяснило чертите на лицето ми, но не би ме направило етруск. Чувствах се йониец — та нали бях получил йонийско възпитание.
Ларс Алсир не се оказа жесток или властолюбив човек. Той беше обикновен изкусен търговец и се грижеше за интересите на етруските в Химера. Използвах познанството си с него, за да науча езика на тиренците. Успях с такава лекота, та взех да вярвам, че е възможно като малко дете наистина да съм слушал този език. Може би наистина носех у себе си някакво тайно минало, но ударът на мълнията да го бе заличил от паметта ми, тъй че когато се озовах в дома на Хераклит в Ефес и станах негов ученик, аз бях чист като неписана табличка.