Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Микон изруга и отвърна, че е невъзможно. Родителите й също бяха против, те заявиха, че детето им, след като си е върнало речта, трябва да се прибере веднага вкъщи и да се заеме с домашната работа. Те не възразиха тя понякога да пее и да танцува пред мъже и по този начин да си набавя ценни подаръци, необходими за зестрата й, но и дума не можеше да става да я пуснат да се премести и да живее постоянно с някакъв чужденец. Такова поведение може да накърни името й и тя никога да не може да се омъжи.
Но девойката крещеше като обезумяла, че не може да диша без Микон. Тя взе да се гърчи и падна в безсъзнание на земята. Не можахме да я свестим, въпреки че я шляпахме по бузите, макар Танаквил да изля цяла кана студена вода на главата й, а майка й да я бодна с игла за коса по бедрото. Кръв не потече и ние решихме, че девойката е издъхнала. Но когато Микон се наведе и започна пак да я целува, тя се размърда и започна да дава признаци на живот. Скоро лицето й порозовя и тя отвори очи. После седна, погледна ни с изумление и попита:
— Къде съм и какво се е случило?
— Работата наистина е сериозна — рече Микон. — Ако това момиче беше направлявано разумно още в детството си, то би могло да стане прорицателка и ясновидка. Чудя се на себе си как не забелязах това по-рано, макар обикновено да усещам знаменията.
Припомних му, че когато я срещна за първи път, той беше прекалено пиян, за да забележи каквото и да било. Родителите й твърдяха, че досега е била както другите деца, само малко по-дръпната. Цялата тази история заинтересува Микон като лечител и той помоли родителите й да си тръгнат с нея и да я наблюдават добре. Те обаче се върнаха почти веднага и съобщиха, че в момента, в който момичето прекрачило входния праг на дома им, то отново онемяло.
Микон доби загрижен вид, после ни дръпна с Дорией настрани:
— Отдавна усещам, че постъпките ни се ръководят от безсмъртните. Гълъбовото перо не случайно ни доведе в този дом. Афродита ни е оплела в мрежите си. Това, че момичето се оказа уж случайно на пътя ми, е дело на златокъдрата. След дълги съмнения най-сетне чувствах, че мога да се откажа от всичко земно и да постигна способността да предсказвам бъдещето, но Киприда не обича мъж да се занимава с неща, които не я засягат. Ако отпратим момичето у дома, то ще остане нямо и ние ще си докараме неприятности с Кринип. Какво да правим?
И двамата с Дорией отвърнахме в един глас, че всичко това е само негова работа. Той беше прелъстил девойката пиян и й беше сторил нещо, което не й даваше мира.
— Това е естественото обяснение на нещата. Няма нужда да намесваш боговете — казах аз.
Микон ме погледна и прошепна:
— Не се опитвай да се измъкнеш, Турмс! Кой сложи бялото камъче в дланта ми, когато бяхме на кораба на Афродита? Кой ме доведе в този дом с помощта на гълъбовото перо? Киприда е оплела мрежата си върху тази къща. Дорией знае, че това е така. Иначе не би попаднал в обятията на старата.
Дорией скръцна със зъби и отвърна:
— Танаквил е разумна жена, без предразсъдъци. Напразно преувеличаваш възрастта й. Изобщо не мога да те разбера, Микон, защо се занимаваш с прелъстителки от долен произход. Сам виждаш докъде те доведе това. Затова пък Танаквил е изискана жена и никога не би поискала повече, отколкото може да получи.
— Мисли каквото искаш, Дорией — продължи Микон, — но знай, че си оплетен в златната мрежа на родената от вълните. Самият аз се гърча в същата мрежа. Но от всички ни най-много съжалявам приятеля си Турмс, защото той е избраникът на лекомислената богиня — и се обърна към мен: — Заради теб е всичко, което се случва, Турмс. Колкото до нас, като ни мъчи, богинята иска само да ти покаже властта си. Не смея дори да си помисля каква ужасна клопка гласи за теб.
— Микон, та ти бълнуваш! — отвърнах високомерно. — Преувеличаваш властта на богинята. Бих приел с радост и наслаждение даровете й, но съвсем нямам намерение да й робувам. И двамата сте се побъркали, като й позволявате да ви налага волята си. В това отношение съм по-силен и от двама ви.
Щом произнесох тези безразсъдни думи, аз закрих устата си с ръка, тъй като изведнъж се стреснах, че всъщност предизвиквам богинята и че сам не зная какво говоря. И тъй като не можехме да измислим нищо по-разумно, върнахме се при другите, а момичето продължаваше да крещи, че ако не може да живее близо до Микон, скоро ще я намерим обесена на халката за факлите пред вратата. Заплахите й ни смутиха още повече. В края на краищата на Микон му омръзна безполезният спор и той каза: