Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Терил беше много чувствителен човек и се разплака от думите на баща си. Кринип го потупа по коляното с жилестата си ръка и каза:
— Не, не, сине мой, аз не те порицавам! Ти си плът от моята плът и аз съм длъжен да отговарям за теб. Роден си за по-добри времена от сегашните. Та аз самият не съм сигурен биха ли ме поискали сега за тиран на Химера, ако трябваше наново да ме избират, дори и да си послужех с вълшебните амулети. Хората не са тъй лековерни, както в добрите стари времена, но това ме радва, синко Терил, защото в края на краищата никой няма да те убие, ако си жрец и владееш амулетите. Нима е лошо да не носиш бремето на властта и да си живееш спокойно под крилото на Кидипа? — И той заповяда: — Доведете внучката ми! Нека дойде да целуне дядо си. Искам да я покажа на гостите. Време е красотата й да се прослави извън стените на нашия град.
Не очаквах нищо особено от Кидипа, тъй като знаех, че безмерната обич на дядовците често замъглява очите им. Но когато Терил въведе Кидипа, стори ми се, че в стаята изгря слънце. Тя не беше на повече от петнадесет години, но кафявите й очи сияеха, кожата й беше като планински сняг, а зъбите й блестяха като дребни бисери.
Поздрави ни скромно и след това изтича при дядо си, разцелува го по бузите и започна да гали рядката му брада, без да се гнуси от лошия му дъх. Кринип се вторачи в нея и я заразглежда като теленце за продан, хвана я за брадичката и взе да хвали финия й профил.
— Виждали ли сте някога по-привлекателна девойка? Не мислите ли, че красотата й може да завърти главата и на най-големия хитрец?
Микон решително заяви, че пред толкова млада особа не трябва да се говори така, но Кринип се засмя в отговор с дрезгавия си глас:
— Ти би бил прав, Микон, ако тя беше глупачка. Но Кидипа е не само красива — тя е и умна, аз сам съм я възпитал. Не вярвайте на мекия й поглед и на скромната й усмивка. Тя отдавна ви е разгледала и ви е преценила. Нали така, Кидипа?
Кидипа закри беззъбата му уста с розовата си ръчичка, закани му се с пръст и след като се изчерви като майска роза, събра сили да ни погледне и да каже:
— Но, дядо, защо си тъй лош? Дори и да искам, не мога да бъда толкова проницателна, а освен това навярно в очите на гостите изобщо не съм красавица. Замълчи, моля те, и не ме срами.
Ние с Микон побързахме да я уверим, че никога не сме виждали по-хубаво момиче. А след това Микон добави, че тъй като е женен, не би могъл да мечтае да смъкне луната от небето. Аз възразих:
— Не, не, тя не е луна — тя е истинско слънце, чиито лъчи ме ослепяват. Когато те гледам, Кидипа, мечтая да съм цар, за да имам възможност да те завоювам!
Тя наклони главата си на една страна и се вгледа в мен със златистокафявите си очи изпод дълги ресници:
— Още не съм на такава възраст, че да мисля за мъж — каза тя. — Но ако бих могла да си представя някого, той навярно ще е висок, силен мъж, за чийто дом бих се грижила. Бих изтъкала топла тъкан от вълната на най-тънкорунните овце и бих му ушила красиви наметки… Но ти сигурно ми се присмиваш скришом и мислиш, че дрехата не ми отива, а сандалите ми са лошо вързани?
На крачетата си тя имаше изящни сандали от мека кожа с червени връзки, които стигаха до коленете й и тя дори приповдигна туниката си, за да провери дали връзките са правилно кръстосани.
Кринип заяви с гордост:
— Самият аз съм прекарал половината си живот бос, а и до ден-днешен понякога събувам сандалите си, за да не се изхабят бързо. Тази лекомислена девица ме разорява с прищевките си. Когато ми гали посивялата брада, тя същевременно ми шепне в ухото: „Дядо, купи ми етруски сандали.“ Когато ме целува по челото, ми мърка: „Дядо, видях един финикийски гребен, който ще ми украси косите.“ А ако взема да си скубя косите и да я ругая, тя ми казва: „Скъпи дядо, аз не искам да се гиздя заради самата себе си, а заради теб — да бъдеш достоен тиран на Химера! Защо трепериш така? Да се вмъкна ли под кожата да те стопля?“ Тогава аз се предавам и й купувам не само гребена, но и обици за ушите.
— Дядо, защо ме караш да се червя пред гостите ти? — упрекна го Кидипа. — Знаеш, че не съм глезена. Не всички са като теб. Макар да ходиш бос и с овехтял плащ, ти си оставаш властелин на Химера. А баща ми е принуден да носи златен венец, за да се отличава от тълпата. Аз пък гледам да се обличам изящно, особено когато отивам в града, иначе първият търговец на добитък или моряк би могъл да се осмели да ме пощипне по бузката.