Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Но Ларс Алсир повече не спомена за произхода ми. Колкото и да е странно, близкото ни запознанство някак взаимно ни отдалечи. Той ме приемаше като уважаван чужденец и ние си разменяхме всякакви дарове, а той винаги отлагаше работата си, ако се отбиех при него. На Дионисий казах, че е много трудно човек да се разбере с тиренците и никой чуждоземец, дори и за много пари, не би могъл да получи указание за морските пътища. Дионисий не излъга очакванията ми — той изпадна в ярост и се развика:
— Но по крайбрежията са оставили костите си фокейци! Костите на предците ни правят свещен пътя, който сме избрали. Ако тиренците предпочитат да се хванат за оръжието, но да не ни позволят да плаваме спокойно към Масилия, те ще си носят отговорността.
Хората ни започнаха да градят нов военен кораб, същевременно надстрояваха стените на Химера с три лакътя. Но Дионисий не караше никого да се преуморява, изискваше само дисциплина и безпрекословно подчинение. Много от фокейците, подобно на Микон, се ожениха в Химера и се готвеха да вземат жените си в Масилия напролет.
Сицилийската зима се оказа мека и топла.
Живеех си добре в Химера и ми беше някак спокойно тук, но случи се така, че срещнах Кидипа, внучката на тирана Кринип.
7.
Както казах, Кринип страдаше от стомах и затова се хранеше само с растителна храна, макар да не беше питагореец. Напротив, беше изгонил питагорейците от Химера, тъй като тези горделивци в бели дрехи много се перчеха със знанията си и презираха магьосничеството на Кринип. Но на питагорейците им нямаха доверие и в други градове, където те се опитваха да основат свои тайни общности, тъй като питагорейците не разбираха нищо от политика и заявяваха, че оценяват управлението на неколцина мъдри и морално безупречни хора много повече, отколкото властта на група, обединена единствено по произход и богатство.
И тъй, Кринип беше изгонил питагорейците от града си с думите:
— Мъдростта и нравствената безупречност нямат нищо общо с нуждите на управлението. Ако бях мъдър, никога не бих поел бремето на тирана, което застрашава да ме разори и разкъсва стомаха ми от болка. А ако бях нравствено безупречен, никога нямаше да се оженя — за благото на народа си — за финикийка от Картаген. Щастие е, че успях да я погреба, преди тя да погребе мен. Не, в политическия живот мъдростта и нравствеността водят само до свади между гражданите, вредят на взимането на полезни решения и предизвикват гнева на съседните народи.
Когато го нападаха стомашните болки, той често говореше такива горчиви истини. Те служеха за полезни съвети на сина му Терил, вече леко оплешивял в напразно очакване на кончината на баща си и наследството на магическите амулети.
Имах възможност да чуя няколко такива беседи на Кринип, тъй като той често викаше при себе си Микон, а аз от любопитство ходех в дома на тирана с лечителя. Лековете му облекчаваха страданията на болния, но Микон винаги му казваше:
— Не мога да те излекувам, Кринип. Малкото облекчение не е оздравяване. Властта, която си нагълтал, се е настанила в стомаха ти и те изяжда отвътре.
Кринип въздъхваше:
— Ах, най-хубаво ще е да умра! Но не мога да мисля само за себе си. Сърцето ми е преизпълнено с грижи по Химера и не знам как бих предал властта на неопитния млад мъж. Четиридесет години го водя за ръка и се мъча да го обуча в изкуството на управлението, но не бива да се иска много от този, чиято глава е празна.
Терил ходеше със златен венец, който скриваше отчасти плешивината му, почесваше се по брадата с жест, подобен на бащиния, и се жалваше:
— Скъпи татко, ти си ме научил, че независимостта на Химера и мирът в нея зависят от добрите ни отношения с Картаген. Богинята от Ерикс ми даде жена от Сегеста. През всичките тези години аз я търпя и търся удоволствие другаде само за да осигуря съюза със Сегеста, в случай че Сиракуза понечи да ни лапне. Но жена ми не ми роди син, комуто да предам някога амулетите, дето ще наследя твоята смърт. Имам само една дъщеря, моята Кидипа.
Микон премери пулса на Кринип, който лежеше на дървено ложе, покрит с мръсна овча кожа, и му каза със загрижен глас:
— Господарю, въздържай се от гняв, той само увеличава страданията ти!
Но Кринип отговори горчиво:
— Целият ми живот е само неприятност след неприятност, тъй че бих се изненадал, ако в края на живота ми грижите се стопят. Виж какво, Терил: мисля, че няма защо да се главоболиш на кого да предадеш властта, тъй като няма да имаш какво да предаваш. Дай Кидипа овреме за жена на владетеля на някой близък град, за да имаш топъл кът, където да се скриеш, и препитание на стари години, когато изгубиш Химера.