Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
— Хайде да уредим някак нещата. Ще взема момичето при себе си и ще заплатя разумна цена за него като за робиня. Не мога да дам прекалено много, защото съм само странстващ лечител, който няма големи доходи. Трябва да разберете, че правя всичко това поради желанието на момичето, а не по свое желание.
Родителите на девойката се изгледаха ужасени и му се нахвърлиха с юмруци, тъй че ни се наложи да го измъкнем от ръцете им.
— Как може, та той иска от нас да продадем собственото си дете! — викаха те. — Ние сме свободни сикули и сме обработвали тази земя от памтивека точно както и сиканите от Ерикс!
— Какво искате тогава? — попита обезпокоен Микон.
Родителите на момичето явно и сами не знаеха, когато бяха дошли при нас, но думите и поведението на дъщеря им ги накараха да вземат решение.
— Ти, пришълецът, си длъжен да се ожениш за дъщеря ни, макар обикновено да не даваме дъщерите си на чужденци. Ти си я омагьосал и за всичко си виновен ти самият. Както се полага, тя ще ти донесе богата зестра, тъй като ние сме по-заможни, отколкото мислиш.
Микон взе да си скубе косите и се развика:
— Но това е ужасно, това е несправедливо, това е само каприз на богинята, която не желае да се занимавам с магически неща! Кой мъж, обременен със семейство, може да размишлява за нещо друго, освен за най-насъщните необходимости?
Девойката кършеше пръсти и викаше, че по-скоро би умряла, отколкото да измъчва Микон, но родителите й сложиха ръката й в ръката на лечителя и казаха:
— Тя се казва Аура.
Щом произнесоха това име със странния си говор, Микон се удари по челото и възкликна:
— Аура, ако тя наистина се казва Аура, то аз съм безсилен! Това са шеги на боговете. Та нали Аура е бързата като вятър девойка, която ловувала заедно с Артемида. В сърцето на Дионис пламнала страст към Аура, но тя бягала по-бързо от него и той не могъл да я настигне. По-късно Афродита я поразява с безумие и тя се отдава на Дионис. Дионис сигурно участва в игрите ни онази вечер, когато се напихме, и тази красива девойка никога не би излязла с мен, ако Афродита не я бе умопомрачила. Това е вълшебно име. Хванал съм се в капан и съм безсилен наистина!
Не бих казал, че бяхме удовлетворени от решението на Микон, но нищо не можахме да измислим, за да го спасим от сватбата и същевременно да не обидим града. Денят на тържеството беше определен и то се състоя — с песни и танци — в дома на сикулите, сред стада от крави и кози. Родителите на девойката извадиха зестрата й на показ и клаха, пекоха и готвиха толкова много за ядене, че всички преядохме и препихме. Когато най-накрая заклаха гълъбица и според обичая изцапаха с кръвта й дрехите на младоженците, отново загърмя весела музика и всички пихме наздравица. Развеселихме се толкова много, че дори и аз престанах да обръщам внимание на мученето на кравите и кудкудякането на кокошките, а изиграх пред всички танца на козела и заслужих възторжените хвалби на простите селяни. Но скоро слънцето залезе и всички се разотидоха по домовете си, следвайки новия закон на Кринип. Аура тръгна с нас.
Преди сватбата Микон беше много потиснат и говореше, че може би ще му се наложи да си купи къща в Химера и да постави на входа й обвита със змия факла, в знак, че там живее лечител. Той въздишаше, че може би трябва завинаги да остане в този град. Но Танаквил го успокояваше, че двамата с Аура могат да й бъдат гости колкото си искат. По време на сватбата обаче Микон се оживи, навярно и от изпитото вино, и той беше първият, който ни напомни да се прибираме по къщите си след като слънцето залезе. На другата сутрин ни се наложи да го будим доста усилено, за да стане с кукуригането на петлите, а през следващите дни той беше съвсем спокоен и не говореше за никакви тайнства и божествени неща.
6.
Въпреки лошия късмет на Микон използвах брака му с Аура, за да се науча да говоря сикулски език. Танаквил от своя страна ме научи да говоря чистия финикийски език на картагенците. Тя всъщност преследваше свои цели, но на мен ми беше безразлично и с удоволствие учех за законите, обичаите, търговията и морските пътешествия на богатите картагенци.
Сикулският, тиренският и финикийският език ми се удадоха много лесно, тъй като тези народи се занимаваха с търговия и се изразяваха с фрази, в които имаше примесен гръцки. Но на всеки грък му е трудно да се научи да произнася гърлените звуци на финикийците. В Йония бях свикнал с подигравките на гърците, които казваха, че финикийците грачат като гарги. Но в Химера чух с изумление, че картагенците сравняват гръцкия език с крясъка на врани.