Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Аура се научи много бързо да разбира и да говори гръцки, а само за месец Микон започна да се разбира с тъста и тъщата на сикулски. Мъж и жена, които живеят заедно, обикновено успяват да се разберат добре. Та нали трябва да могат да се карат, а затова е необходимо да се научи езикът на противника.
Само Дорией пренебрегна тези занимания и говореше единствено на родния си език.
— Нося езика си, където и да се намирам — обясняваше той. — А ако някой не ме разбира, толкова по-зле за него.
Когато Аура свикна с нас, тя започна да ни води на разходки извън стените на града, из горите и планините наоколо и да ни показва свещените извори, дървета и камъни на сикулите, върху които те продължаваха да правят скромни жертвоприношения, за да не обидят духовете на страната си, макар в града отдавна да се почитаха гръцките богове.
Щом спреше пред някое такова свещено място, тя заговаряше:
— Ако докосна този камък, аз усещам странен трепет. Ако положа ръката си на ствола на това дърво, тя сякаш става безплътна. Ако се погледна в този извор, сякаш се унасям в сън, макар и да съм будна.
Малко по малко аз свикнах с тези разходки и за своя изненада забелязах, че и аз усещам странно вълнение пред древните светини на сикулите. Хванал за ръка Аура, аз често й шепнех в ухото:
— Това е мястото. Това е дървото. Това е изворът.
И сам не можех да обясня знанието си. Понякога Аура се опитваше да ме измами, казваше ми, че съм сгрешил, че трябва да направя няколко крачки встрани. Но аз не се подвеждах и тя беше принудена да признае, че бях намерил точното място.
В Химера открих тиренска работилница, в която се продаваха железни инструменти и приказно красиви златни украшения. Дионисий ме накара да се запозная с тиренците от тази работилница, за да научим подробности за морския път към Масилия, закъдето се готвехме да тръгнем през пролетта. Но не знам защо, на мен не ми се нравеха тези странни тихи хора, които никога не се пазаряха, за разлика от гърците, и не си съперничеха с другите търговци що се отнася до високото качество на стоката си. Когато слушах как разговарят на собствения си език, струваше ми се, че всичко това ми се е случвало по-рано и аз бих могъл да ги разбера, стига само да преодолея някакъв тайнствен праг.
Разпитвах жителите на Химера за тиренците, за живота им и обичаите им и всички в един глас твърдяха, че те са жесток народ, който обича наслажденията. Те са толкова разпуснати и порочни, казваха, че по време на пиршества и жените възлягат заедно с мъжете и пият колкото тях. Казваха ми също, че по море тиренците са опасни противници, а в ковашкото си изкуство превъзхождат всички народи. Разправяха също, че тиренците са първите, които са измислили котвата и металния ударник на корабите. Самите те наричали себе си „расени“, но другите народи на италийските земи ги наричали етруски.
Не можех да си обясня какво точно не ми се нравеше у тези хора, но така или иначе, влязох решително в работилницата. Още в двора и усетих, че се намирам под властта на чужди богове. Стори ми се, че небето притъмня пред очите ми и че земята леко се затресе. Седнах на столчето, което ми подадоха, и заразпитвах за цената на един кован съд за тамян, поставен на високи крачета. Разгледах и някои други предмети, след което в работилницата влезе майсторът — с продълговато лице, прав нос и бадемовидни очи. Той направи знак на помощниците да напуснат стаята, след което ми се усмихна и произнесе няколко думи на своя език. Аз поклатих глава и казах на езика, който говореха в Химера, че не го разбирам. Тогава той се обърна към мен на гръцки:
— Наистина ли не ме разбираш или само се преструваш? Дори ако се представяш за грък по причини, които са ми неизвестни и за които аз, обикновеният търговец, няма да взема да те разпитвам, самият ти навярно не си забравил, че принадлежиш към нашето племе. Ако срешиш косата си по начина, по който ние я решим, ако избръснеш къдравата си брада и се облечеш в дрехи като нашите, никой не би те отличил от етруските.
Изведнъж разбрах защо лицето му изглеждаше познато. Та нали очи с такава форма, такъв прав нос и такова продълговато лице можех да видя винаги когато се погледнех в огледалото. Но аз без колебание му отвърнах, че съм йонийски бежанец от Ефес, и добавих по-кротко:
— Вярвам, че прическата и дрехата правят човека. Даже боговете на различните народи се различават не толкова по лицата си, колкото по дрехите си. Нямам никаква причина да се съмнявам в йонийското си произхождение, но ще запомня думите ти. Разкажи ми какви хора сте вие, етруските. Слушал съм за вас много лоши неща.