Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Аз казах закачливо, че дори без всякакви украшения и дори без дрехи тя би сияла сред другите жени като опал сред обикновени камъчета, но Кринип се намръщи и възрази:
— Прекалено дръзки са мислите ти, йониецо! Сами по себе си те наистина са верни, знам го, тъй като съм къпал това дете, когато беше младенец. С радост съм наблюдавал и когато тя порасна, как се къпе в реката, придружена от прислужничките си. Но сега съм лишен от това удоволствие, тъй като съм принуден да тичам напред-назад по брега, да ръчкам храстите с копието си и дори да стрелям с лъка си, за да я предпазя от непристойни погледи.
Попитах дали е бурна реката и не е ли студена през зимата. Кринип отговори, че макар Кидипа да не се бои от студена вода, тя напоследък се къпе в топлия извор на града.
Когато си тръгнахме от дома на Кринип, Микон ме предупреди:
— Кидипа е безсърдечна девойка и е в тази възраст, когато й се иска да изпробва чара си на първия срещнат мъж. Не се опитвай да я завоюваш! И без това няма да успееш, защото тя въпреки уверенията си е безкрайно глезена. Но ако пък тя се увлече по теб, то това би било още по-лошо, тъй като Кринип ще заповяда да те убият като досадна муха.
Но аз не можех да си помисля нищо лошо за толкова красива девойка и невинното й кокетство ми се струваше по-скоро детска охота да се понрави на всеки около нея. Щом си спомнех Кидипа, затварях очи, сякаш се боях да не ме ослепи слънцето, и мислите ми все по-упорито се връщаха към нея.
Започнах често да се разхождам по площада край дома на Кринип с надеждата да видя Кидипа, понеже помнех, че тя обича топлия извор наблизо. Една сутрин ми провървя: девойката беше тръгнала да се къпе, съпроводена от прислужничките. С нея вървеше и босият Кринип, който държеше сандалите си в ръце, и по едно време наистина взе да тича около извора и да ръчка храстите с копието си.
Понякога Кидипа отиваше с двама стражи и с робините си на пазар. Тя вървеше със скромно наведена глава, украсена с венец, на ушите й блестяха обици, на ръцете й звъняха гривни, а нозете й бяха обути в меки, скъпи сандали. Изпитваше огромно удоволствие, че мъжете, които я виждаха, често изразяваха възхищението си от нея. Ако и се понравеше някоя вещ или украшение, тя даряваше търговеца с ласкавия поглед на големите си очи, а след като чуеше цената, започваше да се оплаква от скъперничеството на дядо си. Но погледите й нямаха никакво въздействие върху опитните търговци, които дори вдигаха цените, щом я видеха, тъй като знаеха чия внучка е. Само от време на време някой неопитен помощник й продаваше стока на загуба, очарован от вида й.
Не знаех как да постъпя, за да спечеля благоволението й, и бях принуден да се обърна към Ларс Алсир. Той се съгласи да ми помогне, макар отначало да се мръщеше презрително.
— Нима се задоволяваш с такива нищожни играчки, Турмс, докато пред теб е открит пътят към божествените чудеса? Ако толкова желаеш тази жестокосърдечна девойка, защо не използваш силата си? Няма да я подкупиш с дарове.
Побързах да го уверя, че силите ме напускат винаги когато видя Кидипа.
Веднъж внучката на Кринип пожела да разгледа етруските скъпоценности и Алсир изложи пред нея украшения върху мек черен плат. Те заблестяха ослепително на светлината, която струеше от отвора на покрива на работилницата. Най-много й хареса една огърлица от тънки златни листа и тя попита колко струва. Ларс поклати глава и каза, че украшението е продадено. Тогава Кидипа се поинтересува кой е купувачът и както беше уговорено, Ларс Алсир назова моето име. Кидипа го изгледа с истинско изумление:
— Турмс от Ефес? Но аз го познавам. За какво му е притрябвала на него такава вещ? Та той е самотен мъж!
Ларс Алсир отговори, че навярно си имам приятелка, но изпрати да ме повикат и аз, естествено, бях наблизо. Кидипа ми дари една от най-очарователните си усмивки, скромно ме поздрави и каза:
— О, Турмс! Възхищавам се от тази чудесна огърлица. Тя е прекрасно изработена и може би не е чак толкова скъпа, тъй като златните листа са извънредно тънки. Не можеш ли да ми я отстъпиш?
Престорих се на озадачен и отговорих, че съм обещал вече да я подаря на друга жена. Но Кидипа продължи да ме разубеждава разпалено и дори сложи ръката си на рамото ми, приближи лицето си и започна да ме разпитва кого точно имам намерение да ощастливя.
— Не очаквах, че си толкова лекомислен — каза тя. — Твоята сериозност отначало много ми хареса, тъй че не съм забравила, нито теб, нито бадемовите ти очи. Но ето че сега ме разочароваш.