Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
Пред амфитеатъра имаше подиум с трибуна за изказващите се, а зад нея пък се намираха два реда седалки за около двадесетина души. В настоящия момент само едно от местата, разположени вляво от трибуната, където някой тъкмо говореше, беше заето. Там, безгрижно се бе разположил някакъв човек, приличащ по-скоро на случаен посетител, отколкото на член на това събрание. Това доста учуди Блейс, тъй като в залата действително имаше доста народ.
— Някой ден — каза Дахно, — непременно трябва да те изпратя тук сам, за да чуеш как протича обсъждането на различните въпроси и как — гласуването им. Ето онзи например, седналия — това е главният им говорител, казва се Шин Ли. На предните избори той събра достатъчно гласове, за да получи и титлата на Старейшина на Хармония, и се канеше да я отнеме от тамошния им Старейшина. Но засега ще си остане главен говорител, а титлата ще почака до следващите избори. Той принадлежи към Църквата на Покаянието.
— А той по-големи възможности ли има от останалите? — попита донякъде шашардисания от цялата тази обстановка Блейс. Приличащата на пещера зала, празните места зад трибуната, многото хора долу и странните имена бяха наистина нещо ново за него.
— Официално, не е кой знае какво — обясни Дахно. — Ако при гласуване се получи равен вот, за и против, тогава той решава. В останалите случаи въобще няма право да гласува. Но извън границите на тази зала властта му е направо безгранична. Той контролира въоръжените сили и чиновниците на цялата планета, има право да разрешава не само споровете вътре в някоя от църквите, а и пренията между отделните църкви, и неговите решения се приемат безропотно. Но главното преимущество е престижното му положение. Този човек е единственият, който отговаря за отбраната на Асоциация, а ако получи титлата Старейшина, ще отговаря и за отбраната на Хармония.
Блейс моментално изгуби интерес към това, което ставаше долу и погледна Дахно.
— Но защо? — учуди се той. — Та нали срещу тази планета, а същото важи и за другата, от много, много отдавна не е имало никакво нападение — откакто Донал Грейм атакува Нютън, а това се е случило преди повече от сто години.
— Така е — кимна Дахно, продължавайки да разглежда залата долу. — Но това ни най-малко не намалява властта на Старейшината. Той има правото дори да издава закони, а това означава, че законодателството и на двете планети е в неговите ръце. Да видим какво става там долу.
Блейс отново погледна залата.
— Сега ще говори Суорни Хилт — уточни Дахно. — Няма значение какво — той често прави подобни изказвания.
Брат му натисна едно копче на монтирания в облегалката на всяко кресло панел, и те чуха гласа на Хилт:
„… и тези храмове трябва да бъдат изчистени. Те трябва да бъдат изчистени именно сега…“
— Не си струва да слушаме — каза Дахно. — Обсъжда се закон против две от църквите, които неговата църква хич не обича, и пакет мерки, които трябва да се вземат във връзка с това. А иначе Хилт не е лош политик. Даже от време на време и той се допитва до мен. Впрочем, това се отнася и за по-голямата част от присъстващите, но няма смисъл да си припомняш кой от тях е идвал в ресторанта — те не обичат да се срещат с мен на публично място…
Блейс запомни за всеки случай последните думи на Дахно — бяха важни и можеха да му дотрябват за в бъдеще.
— … но независимо от това, много от тях се допитват до мен — продължи Дахно, — и то доста важни особи. Ако погледнеш ей там, в края на осмия ред, ще видиш един доста пълен човек с тюрбан и рижава коса и брада. Това е Харолд от Църквата на Взаимното Разбирателство. Много могъщ човек. Може да се сравни единствено с жената, която веднъж бе дошла на моята маса в ресторанта, а в момента седи вдясно от Харолд, през едно място от него.
Дахно продължи да разказва и за другите членове на Палатата, като всеки път не пропускаше да отбележи кой от коя църква е.
Блейс седеше и паметта му попиваше информацията, която щедро се лееше от устата на брат му. За първи път Дахно споделяше нещо, което можеше да помогне на Блейс да разбере поне малко с какво точно се занимава той. Инстинктивно Блейс усещаше, че това, което чува, е важно. Даже ако никога не му се наложеше да си има работа с тези хора, сведенията, които получаваше, запълваха празнините във въображаемия образ на Дахно, който Блейс си бе изградил.