Лъвовете на Ал-Расан

Красивият му, добре модулиран глас изпълни поляната. Наоколо се разшетаха слуги, които наливаха вино в чаши от чисто сребро. Ловците отново се заспоглеждаха. Каквото и да казваха за Рамиро, той проявяваше наистина кралска щедрост. Някои от мъжете слязоха от конете и подадоха юздите на конярите, други поеха чашите и пиха, както си бяха в седлата.

— Не бих и помислил да отхвърля предложението на краля при такава подготовка — каза Родриго Белмонте. В гласа му се долавяше ирония, но пък той винаги говореше по този начин.

— Обвиненията са сериозни — заяви кралят на Валедо, без да обръща внимание на тона на Родриго.

Висок, широкоплещест и започнал рано да побелява, крал Рамиро седеше с подобаващо за случая изражение — монарх, сблъскал се със смъртна вражда между двама от най-важните мъже в кралството си. Безметежното празнично настроение беше изчезнало. Събралите се благородници, които вече започваха да осъзнават какво става, следяха случващото се с неподправен интерес. Подобни конфликти, при които можеше да се пролее кръв, бяха най-доброто развлечение на света.

Белмонте и де Рада стояха един до друг на празното място пред поваления дънер. Бившият конетабъл на кралството и човекът, който беше заел мястото му след възкачването на Рамиро на престола. Никой от двамата не удостояваше другия с поглед. Всички бяха чували за случилото се в началото на лятото и знаеха, че възможността да се стигне до кръвопролитие е голяма, колкото и да се стараеше кралят да го предотврати.

Голяма част от присъстващите, особено онези от провинцията, искрено се надяваха усилията на крал Рамиро за благополучно решаване на проблема да не се увенчаят с успех. Един дуел би превърнал това сборище в запомнящо се събитие. Имаше и оптимисти, които вярваха, че именно това е причината случаят да се разглежда извън градските стени.

— Едва ли е нужно да напомняме, че сер Родриго по закон носи отговорност за действията на съпругата и децата си, тъй като те самите нямат съответните права и задължения пред закона — заяви кралят. — В същото време сер Родриго е заявил под клетва и е представил неопровержими доказателства, че конетабълът е бил официално предупреден тук, в Естерен, за намерението му да попречи на неговия брат да нанесе щети на земите, които ни плащат париас. Отправяйки това предупреждение, сер Родриго е действал, както повелява дългът му на кралски офицер.

Много от присъстващите на поляната благородници решиха, че тези юридически увъртания не са им по вкуса. Защо крал Рамиро просто не ги оставеше да се изправят един срещу друг под слънцето на Джад, както подобава на мъже, а продължаваше да сипе всички тези витиевати безсмислици?

Ала с всяка следваща минута тази примамлива възможност все повече се отдалечаваше. Това личеше и от самодоволното изражение на тримата свещеници в жълти роби, застанали зад гърба на краля. Всички знаеха, че отношенията между служителите на Джад и крал Рамиро не са особено сърдечни, но тези тримата изглеждаха доволни.