Портата на дявола

Ставата се изви силно назад и изпращя. Мъжът изпищя и падна по гръб. Кърт скочи върху него и заби юмрук в лицето му, като от носа му изби струя кръв.

След секунда втори удар разби скулата на мъжа или може би очната ябълка, и главата му се извъртя рязко настрани и застина неподвижно.

На Кърт не му пукаше дали е мъртъв, или е в безсъзнание. Имаше си по-големи проблеми, а именно – втория мъж, който бе скочил на гърба му и сега го душеше в мъртва хватка.

– Махай се оттук! – извика Кърт дрезгаво на Катерина.

Опита се да се измъкне от хватката на мъжа, естествена реакция, която обаче бе невъзможна за изпълнение дори при най-благоприятни обстоятелства. А в този случай, когато стомахът му още беше свит от удара с тръбата, Кърт нямаше сили, нито опора, и мъжът го знаеше.

Ръцете се стегнаха още по-силно около врата му и прекъснаха кръвоснабдяването на мозъка.

Като едва си поемаше дъх, Кърт се претърколи и се опита да удари мъжа в един микробус, паркиран до тях. Блъсна назад и почувства удара. Направи го отново, този път доста по-слабо, но мъжът не го пускаше.

Кърт затърси около себе си някакво оръжие, камък или пръчка. После внезапно чу тъп удар и хватката на мъжа отслабна. Кърт тъкмо си поемаше дъх, когато се чу още един удар, а мъжът се смъкна от него като мъртва лоза от дърво.

Кърт се опита да се обърне, но не можеше, опита се да стане, но и това не му се удаде. Можеше само да клечи на черния асфалт на паркинга. Почувства как нечии ръце го сграбчват за ръката, малки, но силни ръце. Издърпаха го и му помогнаха да се изправи.

– Хвани се за мен! – каза Катерина.

Той прехвърли ръка през раменете ѝ въпреки болката, която това му причини. Облегна се на нея и закуцука през паркинга към малката ѝ кола. Той се отпусна на седалката до шофьора, а тя изтича към другата врата.

Катерина отвори колата, хвърли на задната седалка тръбата, която беше грабнала от първия нападател, и седна зад волана. Малкият двигател оживя с леко врътване на ключа, а след секунди вече се изнасяха на скорост от паркинга към лъкатушещото планинско шосе.

Не видяха, че две аудита включиха фаровете и поеха след тях.

Гамей завинти и третата скоба и я затегна с всичката сила на финото си тяло. Като дишаше тежко, а мускулите ѝ горяха от напрежението, тя погледна към шева, през който се процеждаше водата. Течът се беше превърнал в сълзене за известно време, но сега отново се засилваше.

– Дай ми последната – извика тя на Пол. Надяваше се да има някакъв ефект. Надяваше се, че четири скоби и двеста допълнителни фунта поддържаща шева сила ще са достатъчно да устоят на хилядите фунта налягане, на което беше подложена подводницата.

– Ето – каза Пол, като ѝ подаде последната скоба.

Тя откри четвъртата вдлъбнатина и намести скобата.

– На каква дълбочина сме?

– Хиляда и двеста метра – каза той.

Тя започна да работи с лоста. Рамената на скобата се затвориха върху шева, а всяко натискане на лоста ставаше все по-трудно.