Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
обезпокоително е твърдението ми. Ала възрастта поваля
всички ни. Онова, което изглежда ексцентрично и привле
кателно на двайсет или трийсет години, щом удариш чети-
О С Е М Н А Й С Е Т А Г Л А В А
рийсетте, се превръща в патетика.
- Трудно ще получим разрешение за ексхумация - зах
вана Уин. - Нямаме причина за това си действие.
- Ами ДНК тестът?
Повлякох се към асансьора.
- Френските власти няма да предоставят резултатите.
Как се пееше в онази песен, популярна преди две годи
Опитах и най-прекия път - подкупа.
ни? За трите думи, които казват толкова много и все не са
- Няма ли кандидати?
достатъчни?
- Още не. Ще се появят, но ще отнеме време, а ние не
Дрън-дрън! Бяха си напълно достатъчни.
разполагаме с такова.
Помислих се за Али в Аризона. Спомних си и как Териса
Замислих се.
стоеше пред мен и ми говореше за любов. Може би Териса
- Имаш ли друго предложение?
бе права - най-добрият отговор бе да не допуснем любовта
- Имам.
да се намеси. Ала тя съществуваше. И ме изяждаше отвътре.
- Целият съм в слух.
В стая 118 щорите бяха спуснати.
- Подкупваме гробарите. Довечера под прикритието на
Протегнах ръка към ключа за осветлението, но се от
нощта. Трябва ни само съвсем малка част материал. Изпра
казах. Уин седеше в плюшеното кресло. Долових звъна на
щаме го в нашата лаборатория, сравняваме ДНК-то с това
леда в чашата с питието му. Макар алкохолът изобщо да не
на Териса - той повдигна очилата на носа си - и сме готови.
му влияеше, все пак бе още ранна утрин.
- Жестоко - забелязах аз.
Настаних се на отсрещното кресло. С Уин бяхме стари
- И ефикасно.
приятели. Запознахме се още като студенти в университета
- Мислиш ли, че има смисъл?
138
139
- По-точно?
като на шестнайсетгодишно момиче, което пие първия си
- Знаем какви ще са резултатите.
аперитив.
- Кажи ми.
- Нали видя видеозаписа с русокосото момиче на аеро
- Забелязах тона на Берлеан. Може да е говорил за пред
гарата? - попита той.
варителен и непълен анализ, но и двамата сме сигурни в
- Видях го.
него. Пък и нали видях онова момиче, заснето от охрани
- Беше в компанията на мъжа, който те нападна. Онзи
телната камера? Е, не разгледах добре лицето й, при това я
от фотографията.
зърнах от разстояние, но тя вървеше като майка си, разби
- Значи знаеш.
раш ли за какво говоря?
- Знам.
- А какво ще кажеш за задните части на майка й? - по
- И какво не е наред?
пита Уин. - Това вече би било солидно доказателство.
Уин натисна един бутон върху мобилния си телефон и
Само го погледнах и не отговорих.
вдигна слушалката до ухото си.
Той въздъхна.
- Влез, ако обичаш.
- Маниерите често говорят повече от чертите на лицето
Вратата към съседната стая се отвори. Влезе висока жена
или ръста - съгласи се той. - Разбрах.
в тъмносин костюм. Косата й бе гарвановочерна, а плещите -
- Така е.
широки. Запремига, засенчи с длан очите си и попита:
- Ти и синът ти имате същите маниери - додаде Уин. -
- Защо светлината е толкова слаба?
Когато той седне, клати крака като теб. Прави същите
Говореше с британски акцент. Щом отсреща ми седеше
движения, когато подскочи, за да стреля в коша, държи
Уин, значи жената е, да, де, нещо като Мий. Но не беше
топката по същия начин. Дори в постигнатите резултати си
така. Тя прекоси стаята и зае свободния стол.
приличате.
- Това е Луси Пробърт - каза Уин. - Работи за Интерпол
Не си спомням Уин да е споменавал сина ми преди.
тук, в Лондон.
- Все пак трябва да го направим - заявих аз. Отново си
Смотолевих някаква глупост, нещо като „Приятно ми е
спомних аксиомата на Шерлок Холмс за изключване на
да се запознаем". Тя кимна с глава и се втренчи изучаващо
невъзможното. - В края на деня очевидният отговор пак
в лицето ми, сякаш то бе модернистична рисунка, която не
опира до вероятността ДНК тестът на Берлеан да е сгре
можеше да разбере добре.
шен. Трябва да сме сигурни.
- Разкажи му - рече Уин.
- Съгласен съм.
- Уин ми препрати фотографията на мъжа, когото сте
Идеята да разравям нечий гроб е, разбира се, отврати
нападнали.
телна, особено ако в него е било погребано малко дете.
- Не съм го нападал - възразих. - Той насочи пистолет
Трябваше да се допитам до Териса, ала тя ми бе обяснила
към мен.
твърде добре отношението си към погребенията. Казах на