Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
Беше им трудно да слушат монолога й. Макар фактите да изглеждаха свързани — наличието на материали на пода, свидетелството за бързо претърсване, — не изглеждаше връзката им с професията на Мик да е на първо място в ума на Нанси, независимо от опитите й да го представи точно така. По-скоро им се струваше, че е загрижена за нещо съвсем друго по отношение на претърсването.
Тя го потвърди, като заключи с думите:
— Нали разбирате, наистина говорих с татко по време на антракта. Може да е било десет и половина. От една телефонна кабина.
Никой не отговори. Въпреки топлината в стаята, коленете на Нанси се тресяха и караха одеялото, което ги покриваше, да трепери.
— Обадих се. Говорих с татко. Той беше тук. Много хора трябва да са ме видели да се обаждам. Попитайте госпожа Суон. Тя знае, че говорих с татко. Той беше тук. Каза, че не е излизал през цялата вечер.
— Но, Нанси — рече Линли, — баща ти е излизал. Не си беше вкъщи, когато му се обадих. Върна се чак няколко минути след като дойдохме тук. Защо лъжеш? Страхуваш ли се от нещо?
— Попитайте госпожа Суон! Тя ме видя! В телефонната кабина. Може да ви каже…
Силен рокендрол разпръсна тихите нощни шумове навън. Нанси скочи на крака.
Входната врата се отвори и влезе Марк Пенелин. На рамото му имаше голям преносим стерео касетофон, който гърмеше „Моето поколение“ със силна нощна носталгия. Марк припяваше с него, но се спря по средата на една фраза, когато зърна групата в дневната. Залови се да натиска непохватно копчетата. Роджър Далтри изрева дори още по-силно, преди Марк да овладее звука и да изключи стереото.
— Съжалявам. — Той остави касетофона на пода. Апаратът беше оставил вдлъбнатина на якето му от мек телешки бокс и сякаш го знаеше, без да погледне, той потърка с пръсти материята. — Какво става? Какво правиш тук, Нане? Къде е татко?
Заедно с всичко, станало дотук, внезапното появяване на брат й и въпросите му като че ли срутиха крехката стена около Нанси, издигната, за да я предпази от реалността на фактите за държането на баща й същата нощ. Тя се отпусна назад на люлеещия се стол и се развика:
— Заради теб стана всичко! Полицията дойде за татко. Отведоха го и той не каза нищо заради теб! — Заплака и посегна към чантичката си, която лежеше на пода. — Какво смяташ да правиш сега с него, Марк? Какво ще бъде? Кажи ми! — След това отвори чантичката, порови в нея и измъкна измачкана салфетка, като не преставаше да ридае. — Мики. О, Мик!
Все още на вратата на дневната, Марк Пенелин преглътна и погледна към всеки от събралите се, преди отново да насочи очи към сестра си.
— Да не би да се е случило нещо с Мик?
Нанси продължи да плаче. Марк отметна коса назад и прокара кокалчетата на пръстите по бузата си. След това извади на светлина най-лошите им страхове.
— Нанси, да не би татко да е направил нещо на Мик?
Тя скочи от стола, чантата изхвръкна и съдържанието й се разпиля на пода.
— Не говори така! Не смей! Ти си в дъното на всичко. Знаем го. И татко, и аз.
Марк заотстъпва заднишком към стълбището. Главата му се удари в перилото.
— Аз? За какво говориш? Това с лудост! Ти си луда! Какво, по дяволите, се е случило?
— Мик е убит — каза Линли.
Лицето на Марк почервеня. Той се обърна рязко от Линли към сестра си.
— И мислиш, че аз съм го направил? Така ли смяташ? Че съм убил съпруга ти? — Засмя се диво и пронизително: — Защо трябваше да си правя труда, след като татко от година насам все търсеше начин да го стори?
— Не говори така! Не смей! Ти си бил!
— Добре. Вярвай в каквото искаш.
— В каквото знам! И в каквото татко знае.
— Татко знае всичко, добре. Има голям късмет, задето е толкова умен.
Той грабна касетофона и изкачи бързо пет стъпала. Гласът на Линли го спря:
— Марк, трябва да поговорим!
— Не! — След това доизкачи стълбите. — Ще ви спестя това, което имам да казвам, за проклетата полиция. Веднага щом сестра ми ме предаде.
Чу се затръшване на врата.
Моли заплака.