Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
— Две налични, остава още една — обяви Сара.
Тя отново поведе, а Люк я следваше. Скалите и реката бяха пред тях. Сара се насочи назад към ливадите. Беше проучила топографските карти и знаеше, че наблизо има старо железопътно трасе. Последната им цел предпочиташе подобна земя, която преди време е била култивирана, а след това изоставена. Търсеха храсти. Сара говореше за тях, но Люк не слушаше внимателно урока по ботаника. Нещо го гризеше отвътре и все повече и повече се ядосваше в какво се е превърнал.
Баща му бе нефтохимик, типичен представител на своето поколение — с частните клубове, пиенето, нарцистичната арогантност и упорството да има млади любовници въпреки възхитителната си жена. Ако не беше онази фатална коронарна тромбоза, сигурно и досега щеше да пие и да ходи по жени като един жалък и смешен седемдесетгодишен Лотарио.
Гени или среда — вечният въпрос. Каква беше причината Люк да повтаря стареца си? Беше видял какъв ефект имаше поведението на баща му върху майка му. За щастие, тя успя да възстанови достойнството си, като се разведе, прибра се в Щатите и си върна живота, потиснат в продължение на четвърт век, когато бе играла ролята на крехката съпруга на човек от петролна компания, който съхнеше в пустинната жега и в клубовете на Доха и Абу Даби и дупчеше дупки в пясъците за единственото си дете, изпратено да учи в швейцарски училища.
Майка му се омъжи отново, този път за богат дерматолог от Бостън, човек с меки нрави и тяло. Люк го понасяше, но не изпитваше привързаност към него.
Изведнъж го споходи ослепително очевиден въпрос. Защо беше прогонил Сара? Не беше ли това най-пълноценната му връзка през целия му живот? Най-задоволяващата?
И защо изобщо не си бе задавал този въпрос досега?
Старата железопътна линия минаваше успоредно на реката и беше скрита от избуялата растителност. Сара посочи към равната права ивица в края на една нива и тръгна направо към нея. Люк мълчаливо я последва, а мислите му се процеждаха като горещо кафе през филтър.
Релсите се виждаха само ако застанеш точно над тях. С усета на хрътка Сара реши, че е по-добре да търсят на север вместо на юг. Тръгнаха покрай линията, като гледаха да стъпват на траверсите. Откъм реката имаше жив плет от глог и Сара каза, че мястото е идеално за онова, което търсят.
Събраха се облаци и скриха слънцето. Половин час по-късно все още вървяха покрай релсите и Люк започна да се притеснява за разкопките. Мобилният му телефон нямаше обхват, а не обичаше да остава без връзка с екипа. Канеха се да обърнат обратно, когато Сара заподскача като малко момиче и отново задекламира на латински:
— Ribes rubrum, Ribes rubrum!
Храстите в живия плет имаха светлозелени петделни листа и, както обясни тя, запазването на плодовете през този късен сезон се дължало на по-дългото лято и температурите, които до неотдавна си оставаха сравнително меки.
Плодовете блестяха на слънцето като рубини. Сара опита един и зажумя от наслада.
— Кисели, но чудесни — възкликна тя. Люк игриво отвори уста и тя с неохота му пъхна едно зрънце между устните.
— Трябва им малко захар — отбеляза той и двамата започнаха да берат, докато не напълниха торбата и пръстите им не станаха кървавочервени.
Изритаха готвача и поеха командването над дъските за рязане, кухненските инструменти и най-голямата тенджера. Придържайки се към повърхностното описание в ръкописа, нарязаха стеблата и тревите като салата, стриха ги с импровизиран хаван (дървена купа за салата и чукало за месо) и ги сложиха да врят, като добавиха вода и смачкан касис. Кухнята се изпълни с уникален аромат на плодове и треви, а двамата стояха над тенджерата с ръце на кръста и гледаха как сместа ври.
— Колко време трябва да се вари според теб? — попита Люк.
— Най-добре е да не го преваряваме. Би трябвало да е като приготвяне на чай. По принцип, това е правилният етноботанически подход — отвърна Сара. После се разсмя и добави: — Всъщност, нямам представа. Всичко това е адски шантаво, не мислиш ли?
— Твърде шантаво, за да се оповести на всеослушание, това поне е сигурно — съгласи се той. — Това си остава само между нас двамата. Как смяташ да изпратиш пробата в Кембридж?
Сара имаше в караваната си термос, хубава бутилка от неръждаема стомана с чаша, която използваше за истински чай. След като разбърка сместа още веднъж, тя изключи газта и отиде да го вземе.