Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Очаква ни скиф, който се полюшва сред боклуците и отломките, които задръстват пристанището. Дванайсет силни роби налягат греблата. Очаквам, че ще ни прекарат през Рога; вместо това обръщат и поемат към откритите води на Босфора. Впервам очи в трюмната вода. Веригата е навита на гнездо близо до носа; котвата, с която завършва, изглежда достатъчно тежка, за да потопи възрастен мъж. Както се е засилил вятърът, който вдига пяна от гребените на вълните, никой няма да ме види как цопвам.
Придърпвам плаща плътно към тялото, за да се защитя от вятъра, и насочвам вниманието си към града на азиатския бряг — Хризополис, златния град. През последните години изгуби малко от блясъка си — великолепието на Константинопол хвърля дълга сянка през протока — обаче определен вид хора все още ценят неговите удобства. Къщите са просторни, въздухът — чист, а подозрителните очи, които наблюдават всеки сантиметър от Константинопол, не могат да виждат толкова надалеч.
Лодката отминава градското пристанище и продължава покрай брега до частен каменен пристан. Дълги градини се простират от водата до красивата вила на върха на хълма. Бадемите са цъфнали; пчели бръмчат между цикламите и розите. На половината път до къщата мъж в туника чака на каменна тераса. Това ли е старият ми приятел? Трябва да е на половината от моите години — в средата на трийсетте, с къса черна коса, подстригана на прав бретон на челото, и лице, което инстинктивно се извива назад, за да те гледа отвисоко. Изглежда доволен, че ме вижда, макар да не мога да си представя защо.
— Генерал Валерий.
Той стиска ръката ми, но не се представя. Чака, като се надява, че аз ще си спомня кой е.
— Марк Север? — Това е наполовина чисто предположение, но улучвам. — Не съм те виждал от…
— Халкедонската кампания. — Сега, когато го разпознах, е щастлив да ми припомни.
— А сега си в Близнаците? — предполагам аз. — Вече трябва да си поне трибун.
Лицето му поруменява.
— Началник-щаб на цезар Клавдий Константин27.
— Разбира се. — Минали са цели дванайсет години от последната ни кампания, когато той беше разпален млад офицер и се въртеше около моя щаб, очаквайки всяка команда, която би могла да му донесе мъничко слава. Махвам с ръка, като извинение за възрастта ми. — Нали знаеш, паметта на възрастните… Чух за това, но ми изхвръкна от ума. Поздравления, напълно го заслужаваш.
Той се преструва, че приема извинението ми. Армията е добър избор на поприще за него — няма маска за дворцовия живот.
— Защо си в Константинопол сега? В отпуска ли си? — Той не отговаря. Посочвам с ръка вилата на върха на хълма. — Това твоята къща ли е?
— На един приятел. Позволи ми да я използвам за тази среща.
Един роб поднася на сребърен поднос вино с подправки. Отпивам от чашата и гледам през залива. Кафеникава омара от прах и дим оцветява небето над града.
— За какво прекара възрастния човек през протока? За да си припомним доброто старо време ли?
Той се обръща и ме оглежда несигурно. Може би не съм онзи, когото си е спомнял.
— Генерале, в доброто старо време ти държеше ръка на пулса.
Спомен: тъмен бряг, опасан с борове, камъчета, които се забиват в коленете ми, докато се свивам до трупа. Кървавите ми пръсти, притиснати в неговия врат.
— Пенсионирах се. Притежавам вила в мизийските планини и след месец ще се върна там завинаги. Веднага щом императорът ми позволи да си тръгна.
Той докосва рамото ми, опитвайки се да създаде известна близост.
— Нищо не се променя. През всяка кампания, в която съм воювал с теб, ти казваше, че ще ти бъде последна. А чувам, че императорът ти е възложил да свършиш една последна работа за него. Все още си неговата доверена дясна ръка.
Вторачвам се в него над ръба на чашата.
— Ти си много добре осведомен.
Той се засмива и посочва града отвъд залива.
— Звукът се пренася добре по водата.
— И какво си чул?
— Че императорът е поискал да разследваш смъртта на епископа.
От всички неща, които очаквах, след като войниците бяха дошли в дома ми, това беше най-неправдоподобното. Какво има у този епископ, което прави всички, като почнеш от стария езичник до началник-щаба на следващия император, толкова чувствителни към неговата съдба?
27
Пълното му име е Флавий Клавдий Константин, по-късно известен като Константин II. — Б.ред.