Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
(Звън! Монокълът отново пада. Барнакл млади е така погълнат да го търси, че мистър Кленъм намира за безполезно да му отговори.)
— Да не би — запита Барнакл млади, забелязал загорялото лице на посетителя — да се отнася за… пристанищни такси… или нещо подобно?
(В очакване отговора той разширява с ръка дясната очна орбита и така настойчиво набутва монокъла, че окото започва ужасно да сълзи.)
— Не — каза Артър, — не е за пристанищни такси.
— Тогава, чакайте, да не е частен въпрос?
— Наистина не зная. Отнася се за някой си мистър Дорит.
— Слушайте какво ще ви кажа! Най-добре ще бъде да се отбиете у нас, ако пътят ви е нататък. Номер двадесет и четири, Мюс стрийт, Гроувнър скуеър. Баща ми има лек пристъп от подагра, който го задържа в къщи.
(Обърканият млад Барнакл очевидно не виждаше без монокъла, но се срамуваше да повтори мъчното поставяне.)
— Благодаря ви. Ще намина още сега. Сбогом.
Младият Барнакл като че се смути: сякаш не бе очаквал посетителят да си отиде.
— Напълно ли сте уверен — извика Барнакл млади (с явно нежелание да се откаже от своята блестяща делова догадка), когато Кленъм беше вече до вратата, — че не става дума за пристанищна такса?
— Напълно.
С това уверение, недоумяващ какво ли би се случило, ако ставаше дума за пристанищна такса, мистър Кленъм си тръгна, за да продължи издирванията си.
Мюс стрийт, Гроувнър скуеър, не беше точно на Гроувнър скуеър, но беше все пак много близо до него. Отвратителна сляпа уличка с калкани, купища смет и конюшни, над които живееха в тавански помещения семействата на коларите, обзети от страст да сушат бельо и да слагат ниски парапети пред прозорците си. Главният коминочистач на този моден квартал живееше в дъното на Мюс стрийт; в същия кът се намираше едно заведение, където особено сутрин и привечер се харчеха много вина и кулинарни стоки. Куклите от някакъв куклен театър стояха обикновено облегнати до един калкан на Мюс стрийт, докато собствениците им обядваха другаде; и всички кучета от околността си определяха среща тук. Но в началото на Мюс стрийт имаше две-три малки, задушни къщи, давани под наем на високи цени поради това, че бяха жалки търтеи на модното си местоположение; и всеки път, когато някои от тия грозни кокошарници трябваше да се даде под наем (което се случваше нарядко, защото те много се търсеха), комисионерът го рекламираше като господарско жилище в най-аристократичната част на града, обитавана само от цвета на висшето общество.
Ако за кръвта на Барнакловци не беше необходимо едно господарско жилище именно в този строго определен тесен кът, тъкмо този клон от рода би имал твърде широк избор между — да кажем — десет хиляди къщи, гдето биха намерили петдесет пъти повече удобства за една трета от този наем. Но в настоящия случай, като намираше господарския си дом крайно неудобен и извънредно скъп, в качеството си на държавен служител мистър Барнакл обвиняваше за това страната и го сочеше като ново доказателство за скъперничеството й.
Артър Кленъм стигна до къща, притисната между другите, с олющена, наклонена фасада, тесни зацапани прозорци и тъмен вход, напомнящ измокрен джеб на жилетка. Този дом се оказа номер двадесет и четири на Мюс стрийт, Гроувнър скуеър. По мирис къщата напомняше бутилка, пълна със силни изпарения на конюшня; а когато отвори вратата, лакеят сякаш извади тапата на бутилката.
Този лакей приличаше на гроувнърските лакеи толкова, колкото и къщата на гроувнърските къщи. Великолепен посвоему, с износено, извехтяло великолепие, на което не липсваше и замърсяване; както външността, така и същността му бе пострадала от теснотията на неговия килер. Бледен и вял, той отпуши бутилката и я поднесе под носа на мистър Кленъм.
— Бъдете любезен да предадете тази картичка на мистър Барнакл и да му кажете, че идвам от мистър Барнакл млади, който ме изпраща тук.
Лакеят (с такива големи копчета с герба на Барнаклови по капаците на джебовете, сякаш беше фамилната каса, гдето бяха заключени среброто и скъпоценностите) се позамисли над картичката и каза:
— Заповядайте.
Влизането изискваше съобразителност, за да не блъснете вратата към коридора и в последователното смущение и тъмнина да не се подхлъзнете по стълбите към кухнята. Както и да е, посетителят стъпи без произшествия на изтривалката.
Лакеят повтори: „Заповядайте“ — и посетителят го последва. Пред вътрешната врата бе отпушена и поднесена втора бутилка. Тя беше напълнена, както изглежда, със струпани запаси и помиен екстракт откъм килера. След леко сблъскване в тесния коридор, причинено от това, че лакеят отвори самоуверено вратата на тъмната трапезария, но видя със смущение, че вътре има човек, върна се объркано към посетителя и го затвори в тясна задна приемна да чака, докато съобщят за него. Там той имаше възможност да се поободри с миризмата на двете бутилки едновременно, да гледа един нисък калкан на три стъпки от прозореца и да се пита какъв ли е броят на Барнаклови в бюлетините за смъртността, щом живеят в подобни леговища по свой собствен раболепен избор.