Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Тъй като мисис Пипчин вземаше висока такса от всички, които можеха да плащат, и много рядко смекчаваше неизменно жлъчния си нрав заради някого, считаха я за възрастна дама с удивително твърд характер и с извънредно научни познания за детската природа. Благодарение на тази своя репутация, както и на сърдечния разрив на мистър Пипчин, тя, общо взето, бе успяла след кончината на мъжа си да скърпи доста приличен доход. Само три дни след първото споменаване на мисис Чик за нея тази превъзходна дама вече с удоволствие очакваше да получи от джоба на мистър Домби чудесна добавка към постоянните си приходи, както и да посрещне Флорънс и малкия й брат Пол като обитатели на замъка.
Мисис Чик и мис Токс, довели ги предната вечер (всички те бяха нощували в хотел), тъкмо си бяха тръгнали от къщата и поели обратния път за дома, а мисис Пипчин, застанала с гръб към огъня, разглеждаше новодошлите подобно на стар воин. Племенницата на мисис Пипчин, жена на средна възраст, нейна добродушна и предана робиня, но много мрачна и непреклонна на вид, с нос, покрит с циреи, сваляше на младия мистър Бидърстоун чистата му яка след разходката. Второто и последно засега дете-пансионер, мис Панки, в момента бе отведено в тъмницата на замъка (празно помещение в задната част на къщата, предназначено за изправителни цели), тъй като бе подсмръкнало три пъти в присъствието на гости.
— Е, сър — обърна се мисис Пипчин към Пол, — смятате ли, че ще ви харесам?
— Смятам, че никога няма да ми харесате — отвърна Пол. — Искам да си ходя. Това не е моят дом.
— Да. Той е мой — сопна му се мисис Пипчин.
— Отвратителен е — забеляза Пол.
— Но тук има и още по-лошо място — заяви мисис Пипчин, — където затваряме непослушните момчета.
— Той бил ли е някога там? — попита Пол, като посочи към младия мистър Бидърстоун.
Мисис Пипчин кимна в знак на съгласие и през целия ден Пол бе погълнат от заниманието да оглежда младия мистър Бидърстоун от главата до петите и да следи всички промени в изражението му с голям интерес, предизвикан от странните и ужасни преживявания на момчето.
В един часа бе сервиран обедът, състоящ се главно от брашнени и растителни ястия, и мис Панки (кротко, дребничко, синеоко дете, което всяка сутрин така го търкаха при миене, че имаше опасност да го заличат от лицето на земята) бе освободена от плен и доведена от самата кръвопийца, като й се изнесе проповед, че този, който подсмърча пред гости, никога нямало да отиде в рая. След като горната велика истина й бе добре втълпена, я нагостиха с ориз, а после тя изрече установената в замъка молитва, включваща специални благодарности към мисис Пипчин за хубавия обед. Племенницата на мисис Пипчин, Беринтия, яде студено свинско месо. А мисис Пипчин, чийто организъм се нуждаеше от топла храна, специално се нахрани с овнешки котлети, които бяха донесени съвсем топли, покрити с чиния, и издаваха приятен мирис.
Тъй като следобед валеше дъжд и не можеха да се разходят покрай морския бряг, а организмът на мисис Пипчин се нуждаеше от почивка след котлетите, те отидоха заедно с Бери (всъщност Беринтия) в тъмницата — празна стая с изглед към камениста пътека и бъчва с вода, — която беше ужасно неуютна със занемарената си камина без всякакво приспособление за палене на огън в нея. Но оживена от компанията, тя в края на краищата се оказа най-доброто място, защото Бери игра заедно с тях там и като че и на нея не по-малко от тях се искаше да лудува. Когато мисис Пипчин сърдито им почука на вратата, подобно на съживилия се призрак от Кок Лейн32, те оставиха игрите и Бери шепнешком им разправя приказки чак докато се стъмни.
Когато дойде време за чай, им дадоха в изобилие мляко с вода и хляб с масло, а за мисис Пипчин и Бери донесоха малък черен чайник, като сервираха на мисис Пипчин намазан с масло препечен хляб в неограничено количество, съвсем топъл, също като котлетите. Макар че от това ядене мисис Пипчин цялата се омаза отвън, то като че ли никак не я смаза отвътре, тъй като тя продължаваше да бъде все така свирепа, а студените й сиви очи изобщо не се смекчиха.
32
Подобно на съживилия се призрак от Кок Лейн — през 1762 година лондончани научили за появата на призрак на улица „Кок Лейн“ № 33. Някой си Уилям Парсън с помощта на жена си и дъщеря си дълго мамил лековерните граждани, докато бил разкрит. Виновниците били приковани на позорния стълб.