Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

За момента Джейк загърби въпросите, тъй като се озова пред странен експонат: малък фонтан, направен от пясък. По четирите страни на малка стъпаловидна пирамида се стичаха пясъчни зрънца. На дъното на фонтана пясъкът се събираше в плитък басейн, където биваше засмукван и изпомпван отново на върха в нескончаем цикъл.

— Пясъкът е река — каза Ба’чук. — Никога не спира.

Джейк погледна приятеля си, почувства, че в думите му се крие по-дълбок смисъл. От друга страна обаче, ур обичаха да говорят със загадки. Някой ден от Ба’чук би станал чудесен старейшина на неговото племе.

Джейк заобиколи фонтана, готов да продължи своето търсене, но когато застана от другата му страна, секундната стрелка на часовника забави своето въртене. Притаи дъх, застана с лице към фонтана и вдигна часовника.

Тънката стрелка отново се завъртя с бясна скорост.

— Това е! — извика той.

Когато останалите се скупчиха около него, Джейк поднесе часовника на баща си като гайгеров брояч към пирамидата. Всеки път, когато го доближеше до някоя от страните й, часовникът полудяваше и започваше да вибрира в ръката му.

Спомни си златната пирамида в Британския музей, онази, която майка му и баща му бяха открили при последните си археологически разкопки. Тя бе умалено копие на храма на Кукулкан и отваряше портал към друг свят. Двамата с Кейди бяха пъхнали двете половини на счупена маянска монета в дупка върху повърхността й и се бяха озовали в Калипсос.

Възможно ли е тази пирамида също да е портал?

Джейк протегна ръка и се опита да спре пясъчната струйка, която се стичаше по едната й страна. Под пясъка се показа кръгла дупка. Беше доста по-голяма от тази на пирамидата в Британския музей. Тази дупка не се намираше случайно там, сигурно играеше ключова роля.

Само че този път не разполагаха с монета.

Джейк повдигна часовника на баща си. Доближи го до отвора и стрелките се завъртяха още по-бързо. Най-сетне проумя.

— Ключът на времето… — промълви той. — Разполагахме с ключа, а сега намерихме и ключалката.

Протегна ръка и постави часовника в дупката. Пасна идеално. Въртенето на стрелката незабавно спря.

Разнесе се силно тиктакане. Не идваше от часовника, а от самата пирамида.

Всички отстъпиха назад и тя се отвори, разделяйки се на четири еднакви части. Вътрешността й бе заета от часовников механизъм с бронзови колелца и оси. В сърцевината му грееше изумруд с големината на юмрук, шлифован в идеална сферична форма.

Джейк посегна към него.

— Не го докосвай! — предупреди го Пиндор.

— Часовникът на баща ми ни доведе тук. Този камък би трябвало да е важен. Достатъчно важен, за да привлече вниманието на Калверум Рекс. — Джейк постави дланта си върху камъка. — Не мога да му позволя да го вземе.