Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
— Внимавай! — предупреди го Марика.
Джейк обаче не разполагаше с достатъчно време, за да бъде предпазлив. Стражите можеха да ги открият всеки момент. Искаше да вземе камъка, сетне да намери начин да се срещне с Джер в „Кривият гвоздей“. Това беше целият му план.
Очакваше да го разтърси някаква енергия, когато пръстите му обхванат кристала, но нищо подобно не се случи. Извади зеления камък, а когато отстъпи назад, пирамидата бавно се затвори и по нищо не си личеше, че някой я е докосвал.
Само че пясъкът вече не се стичаше по страните й.
Очевидно кристалът бе задвижвал механизма й.
Когато Джейк извади часовника на баща си, Мари и Пиндор въздъхнаха облекчено. След миг обаче подскочиха, стреснати от вика, разнесъл се зад тях.
— Джейк! — Беше Кейди. Както обикновено тя бе следвала своя собствена програма. Сигурно търсеше къде са изложени бижутата. Джейк обаче долови в гласа й нотка на страх. — Ела да видиш това! Ела веднага!
Той прибра кристала в раницата си и тръгна към нея, последван от останалите. Кейди бе застанала пред черна стена, където голямо декоративно пано от мозайка покриваше целия свод на залата. Това бе най-съвършената мозайка, която бяха виждали, толкова фина и изящна, че приличаше на картина.
Джейк отиде при сестра си, която бе застанала в далечния й край. Той осъзна, че това е триптих, произведение на изкуството, разделено на три части. Всяка от тях разказваше различна история. Първата изобразяваше Анкх Тави като кипящ от енергия град, над който светеше ярко слънце. Втората показваше града, потънал в руини. Извиваха се бури, а хората бягаха ужасени. Над тях бе надвиснал страховит звяр с огромни крила и огненочервени очи. От зейналата му паст духаха ветрове.
— Виещият сфинкс от Анкх Тави — обясни лудият.
Това бе историята за падението на великия град, история, разказана с парченца разноцветно стъкло и керамика.
— Джейк! — извика Кейди и му махна с ръка да отиде при нея.
Той ускори крачка.
— Какво има? — раздразнено я попита.
Тя сочеше третата мозайка с широко отворени от изумление очи. Градът лежеше в руини, но в него цареше тишина и спокойствие. Нищо не помръдваше, освен вятърът, който извиваше пясъчни вихрушки. Застанала над Сфинкса, над града се извисяваше самотна фигура, приличаща на великан, който се готви да превърне руините в прах.
Лудият заговори:
— Това е Онази, която дойде от Калипсос. Онази, която събуди Великия Сфинкс и унищожи Анкх Тави.
Кейди се обърна към Джейк, но не намери сили да промълви нито дума. Не можеше да повярва на очите си.
— Това е мама!
18.
Двама с един удар
Това беше невъзможно!
Джейк се опитваше да проумее онова, което виждаше. Как изображението на майка му се бе озовало върху тази стена? В същото време обаче не можеше да сбърка русите й коси, чертите на лицето, светлите й очи, направени от парченца мозайка с небесносин цвят. Дори дрехите й напомняха за костюма тип „сафари“, който винаги носеше по време на археологически експедиции.
— Това е мама — повтори Кейди с разтреперан глас. — Сега вече знаем, че е била тук.
Джейк усети подобен прилив на надежда. Въпреки че бяха открили часовника на баща им в храма на Кукулкан, те не можеха да бъдат сигурни, че родителите им са посетили долината на Калипсос, а не са били убити от иманяри, каквато бе официалната версия.
Настроението на Джейк обаче бе помрачено от изводите, до които водеше мозайката.
— Анкх Тави е бил разрушен преди стотици години. Ако мама и татко са били тук… ако са останали…
Не бе в състояние да довърши изречението.
Кейди помръкна.
— Тогава би трябвало да са мъртви.
Марика се втурна и прегърна Кейди. Но изумруденозелените й очи гледаха към Джейк.
— Не можете да сте сигурни в това.
Ба’чук кимна.
— Пясъкът е река. Тече напред и назад. Но никога не спира.
Уплашен за съдбата на родителите си, Джейк не бе в настроение да слуша философията на ур.
Кейди също прегърна Марика, сетне отстъпи назад.
— Ба’чук е прав.
Джейк я погледна.
Тя го изгледа раздразнено.
— Той очевидно има предвид времето. Пясъкът е метафора. Отдели повече внимание на часовете по английски, вместо на онези глупости, с които се занимаваш. Той казва, че времето тече като река. — Тя махна с ръка напред-назад. — А по нея може да се пътува — по течението или срещу него. Виж какво стана с нас. Кой знае къде са мама и татко сега!