Тайния дневник на Източната перла

Отидох в „къщата на цветята“, защото много исках да видя с очите си златните коси на чужденката и тялото на момиче от Запада. Цената й беше доста висока, но си струваше да задоволя любопитството си и да установя, че косата й на вид и цвят е като слама и че окосмяването навсякъде по тялото й е по-тъмно. Крайниците й бяха едри и закръглени, бедрата й изглеждаха направо несъразмерни в сравнение с тънката талия. Всичко, което видях, затвърди убеждението ми, че жените от Изтока не само са по-красиви, но и миришат по-хубаво. Полякинята миришеше на мляко, но имаше красиви сини очи и правилен нос. Тя ми каза, че си спомня Нобу, който й е чел от поезията си, но тя нищо не разбрала.

Докато бях в бардака, изпуших лула с опиум и една сляпа петдесетгодишна жена ми направи масаж. Оказа се, че като млада тя била една от известните „цветарки“ и грозните мъже чакали на опашка при нея, като я уверявали, че са истински красавци и е извадила късмет да бъде с тях. Тя обаче ми сподели, че винаги безпогрешно успявала да определи дали мъжът, застанал срещу нея, е красив или грозен според това дали при представянето си отстъпвал крачка назад.

Нощем оставях капаците на прозореца отворени, за да гледам звездите. Лежах си, пушех турски цигари, пиех саке и заспивах със замаяна глава малко преди разсъмване. Сънувах градини, които ме обгръщаха като джунгла. Провирах се сред тъмни храсталаци, а натежалите клони на лавъра и черната глициния сякаш заплашително се протягаха към мен. В плен на тази избуяла растителност, обгърната от диханието й, всяка нощ се борех за въздух.

Спях до късно и щом отворех очи, ме очакваше апетитна закуска, донесена от прислужницата. Отделях доста време за тоалета си — не бързах да излизам от ароматната вана, наслаждавах се на допира на гладкия сатен върху кожата си и упражнявах грациозната женствена походка на високи токчета, с рокля, която ти позволява да правиш само ситни стъпчици. Бях опиянена от свободата си, готова да се впусна в живота, който обещаваше да бъде приключение.

След няколко дни си купих билет за парахода до Йокохама. Очаквах с любопитство и нетърпение дългото пътуване.

По време на отплаването стоях на палубата. Градът се виждаше като на длан. Открих къщата на хълма, където беше сватбата ми с Ганджурджав. Изглеждаше запустяла и самотна. Затова пък пристанището долу, в ниското, кипеше от живот — от звуци, цветове и миризми. На такива места се чувствах в свои води — къщите горе на хълма изобщо не ме привличаха. Едва ли друга манджурска принцеса би заявила подобно нещо.