Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Това обаче беше опасна игра — да кроиш нещо срещу Вещерите под носа им. Все пак, Авун и Григи, подобно на останалите благородници, също разполагаха с Чаросплетници, и кой знаеше какво можеха да научат те за своите покровители?
Двамата повървяха още малко, докато черният път не излезе от камаковите насаждения и не свърна наляво по очертанията на невисок хълм. Под тях се виждаха като на длан плантациите на рода Керестин — обширни светлокафяви участъци се редуваха със зелени поля, а между тях се виждаха ниски, продълговати плевници и дворове, където работниците оставяха сечивата и инструментите си. Мъже и жени, безполови под широкополите ракитови шапки, пазещи ги от палещите слънчеви лъчи, се движеха бавно между редовете, заети да издигат мрежи около здравите стъбла, за да ги предпазят от тръстиковите кълвачи, които бяха голяма напаст за камаковите насаждения. Оттук горе всичко изглеждаше нормално и дори идилично, а неопитното око изобщо не би забелязало пораженията от покварата в земята.
Григи въздъхна тежко. Беше се примирил със загубите, ала въпреки това те продължаваха да го натъжават. Огромното му телосложение и респектиращо тегло бяха красноречиво доказателство, че не обичаше разсипничеството. В сарамирското висше общество беше нещо напълно обичайно да се приготвя повече храна от необходимото; пируващите си избираха от разнообразните блюда, ядяха, колкото си искаха, и зарязваха останалото. Григи никога не успя да усвои този урок — любовта му към вкусните ястия и нежеланието му да остави нещо на трапезата след себе си го бяха направили дебел като прасе. Той носеше обемисти роби и пурпурно кепе, а черната му коса под него бе сплетена на плитка. Дебелото му, месесто лице изглеждаше още по-напращяло на фона на тънката му, проскубана брадичка.
Ако човек го погледнеше отстрани, едва ли щеше да си каже, че това е един изключителен баракс; да не говорим пък за единствения сериозен претендент за престола след разгромяването на силите на рода Амача. Той по-скоро изглеждаше като някакъв изнежен, разглезен благородник, чийто висок, момичешки глас и любовта му към историята и поезията още повече засилваха тази илюзия. Всъщност лакомията беше единственият му порок. За разлика от много други аристократи, той не се увличаше от опиати, кървави спортове, куртизанки и прочие привилегии, които предоставяше високопоставеното му положение. Под дебелия слой тлъстини лежаха железните мускули на масивен скелет, висок над метър и осемдесет, наследство на един безпощаден режим от тренировки по борба и вдигане на големи каменни тежести. Също като своя спътник Авун, чиито мудни, вяли маниери криеха мозък, остър като бръснач и неумолим като ятаган, той често бе подценяван от противниците си, които смятаха, че слабостта на характера, довела до подобно напълняване, на всяка цена предполагаше и слабост на ума.
Ако имаше някакъв недостатък, това беше онзи, който целият му род споделяше — Григи бе озлобен от неочаквания обрат на съдбата, довел до детронирането на баща му и превръщането на рода Еринима в управляваща династия преди повече от десетина години. Ако не бе станало така, родът Керестин все още щеше да е начело на империята. Тази озлобеност го бе накарала да предприеме необмисленото нападение над Аксками преди пет години; необмислено, защото, въпреки перфектната си позиция спрямо рода Амача, той не бе предвидил, че жителите на града ще се обединят срещу настъпващата сила, както и стана; те успяха да го задържат пред стените на столицата достатъчно дълго време, за да могат войските на рода Батик да преминат през източната порта, отмъквайки трона за техния господар.
Сега обаче жителите на Аксками навярно съжаляваха за глупостта, която бяха направили, помисли си мрачно той. Сигурно вече горчиво се разкайваха, задето бяха пуснали Мос, а не него в престолния град…
Но ако съдбата бе решила да прогони рода Керестин от Императорската крепост, сигурно пак съдбата щеше да го върне там. Баща му беше мъртъв, както и двамата му по-големи братя — мантията на водачеството бе преминала у него и ето че той се бе показал достоен представител на рода Керестин. Благородници и армии се събираха под знамената му, подкрепяйки единствената алтернатива на ужасното управление на Кръвния Император Мос. Този път, закле се Григи, нямаше да се провали.