Седем дни за цяла вечност…
- Автор: Леви Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Йорданов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Седем дни за цяла вечност…». Краткое содержание книги:
— И тъй като скоро няма да има нужда да работите… вие дори бихте могли да откажете повишението, което несъмнено ще ви предложат за това, че сте им помогнали да забогатеят с още няколко милиона…
— За това, че сме намерили разрешение на една задаваща се криза! — поде Уолис с престорен глас, подавайки голям бял плик на Ед.
— Стойността на всеки парцел е посочена в този секретен доклад — каза той. — Повишете цената с десет процента и тогава моите служители не биха могли да отхвърлят вашето предложение.
Уолис взе пакета и радостно го размаха във въздуха.
— Най-късно в петък ще ги събера всичките — добави той.
Погледът на Лукас, който се рееше навън, изведнъж бе привлечен от едва доловимата сянка, която се прокрадваше в тъмнината. Когато София се качи в колата си, му се стори, че го гледа право в очите. Задните светлини на форда изчезнаха в нощта. Лукас наведе глава.
— Никога ли не изпитвате угризения, Терънс?
— Не съм аз този, който ще предизвика тази стачка! — отговори той, напускайки офиса.
Лукас не прие предложението на Ед да го придружи и остана сам.
Камбаните на Грейс Катидрал биха полунощ. Лукас облече габардиненото си палто и постави ръце в джобовете. Отваряйки вратата, той прокара пръсти по корицата на малката книга, с която никога не се разделяше. Усмихна се, погледна звездите и изрецитира:
— Нека има светлини в небесния простор, които да разделят деня от нощта… и които да са знаци, разделящи светлината от мрака.
Господ видя, че това е добре.
И беше вечер, и беше сутрин…
Ден четвърти
Матилда стена цяла нощ, болката не й даваше да заспи и тя се успокои чак към зазоряване. София стана, без да вдига шум, облече се и напусна апартамента, излизайки на пръсти. Откъм прозореца на стълбището влизаха слънчевите лъчи. На долния етаж тя видя Рен да бута с крак входната врата, носейки огромен букет цветя.
— Добър ден, Рен.
Старата жена, която стискаше между зъбите си някакво писмо, не беше в състояние да й отговори. Тогава София се спусна да й помогне. Взе огромния букет и го постави върху близката конзола23.
— Много ви глезят, Рен.
— Не мен, а по-скоро теб! Изглежда, че и писмото е за теб! — каза тя, подавайки плика, който озадачената София отвори.
Дължа ви обяснение, моля, обадете ми се.