Нито пени повече, нито пени по-малко
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-253-4
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
— „Дорчестър“ — изрева той на таксиметровия шофьор, — възможно най-бързо.
Таксито се стрелна напред.
— Стивън! — извика по радиостанцията Жан-Пиер. — Джеймс тръгна, пращам Робин да върви след Харви, за да го държи под око и да те упътва как да стигнеш до хотел „Дорчестър“. Аз оставам тук. Другото наред ли е?
— Не — отвърна Стивън. — Започвай да се молиш. Излязох на Баркли Скуеър. Сега накъде?
— Прекоси градината и продължи нататък по Хил стрийт.
Робин излезе от галерията и тича чак до Брутън стрийт, докато видя гърба на Харви на около петдесетина метра.
— Та кажете ми за Хенри Мур! — подкани лелката с добре пристегнатия корсет.
— Майната му на Хенри Мур — тросна се галеристът, без дори да се обръща.
Опасаната с метални банели гръд се повдигна възмутено.
— Млади момко, никой досега не ми е говорил така…
Но галеристът вече се беше пъхнал в тоалетната и бе затворил вратата.
— Сега прекоси Саут Одли стрийт, после тръгни по Дийнъри стрийт. Продължи право напред, не свивай наляво или надясно и в никакъв случай не поглеждай назад. Харви продължава да върви на петдесетина метра след теб. Аз пък го следвам на около шейсет метра — поясни Робин.
Минувачите оглеждаха мъжа, който говореше в малкото апаратче.
— Стая 120 свободна ли е?
— Да, господине, гостите се изнесоха днес сутринта, но мисля, че камериерката още не е почистила. Нека проверя — каза високият администратор — личеше, че е сред шефовете на рецепцията.
— О, не се притеснявайте за това — настоя Джеймс с немски акцент, много по-убедителен, отколкото акцента на Стивън. — Винаги отсядам в тази стая. Нали мога да я наема за една нощ? Казвам се Дросер, хер… ъ-ъ… Хелмут Дросер.
Той плъзна по плота банкнота от една лира стерлинга.
— Ама разбира се, драги ми господине.
— Това, Стивън, е Парк Лейн. Погледни надясно — „Дорчестър“ се пада точно отпред, голямата сграда на ъгъла. Парадният вход е с формата на подкова. Качи се по стълбите, мини покрай мъжагата в зеленото пардесю, влез през въртящата се врата и ще видиш отдясно рецепцията. Джеймс би трябвало да те чака там.
Робин беше благодарен, че миналата година традиционният годишен банкет на Кралското медицинско дружество се е състоял именно в „Дорчестър“.
— Къде е Харви? — попита тихичко Стивън.
— Само на четирийсет метра зад теб.
Стивън ускори крачката, изтича нагоре по стълбите пред хотела и натисна въртящата се врата толкова силно, че гостите, които излизаха, изхвърчаха навън доста по-бързо, отколкото бяха възнамерявали. Добре че Джеймс чакаше с ключа във фоайето.
— Асансьорът е ей там — посочи той. — Току-що си избра един от най-скъпите апартаменти в хотела.
Стивън погледна в посоката, която Джеймс му беше показал, и се извърна да му благодари. Ала той вече се беше отправил към американското кафене — да не би Харви да го забележи, щом влезе в хотела.
Стивън слезе от асансьора на първия етаж и установи, че „Дорчестър“, където влизаше за пръв път, е точно толкова традиционен, както и „Кларидж“, а по коридора, застлан с дебел килим в наситеносиньо и златисто, се стига до великолепно обзаведен ъглов апартамент с изглед към Хайд Парк. Свлече се във фотьойла — не знаеше какво да очаква от тук нататък. Нищо не вървеше по план.
Жан-Пиер чакаше в галерията, Джеймс седеше в американското кафене, а Робин сновеше напред-назад отстрани на банка „Баркли“ на Парк Лейн, сграда, построена в някакво далечно подобие на стил тюдор и отстояща на петдесетина метра от входа на хотел „Дорчестър.“
— Сред гостите, отседнали в хотела, има ли човек на име Дросер? Би трябвало да е настанен в стая 120 — излая Харви.
Администраторът на рецепцията провери в картончетата.
— Да, господине, има. Той знае ли, че ще го посетите?
— Не, но ще му звънна по вътрешния телефон.
— Заповядайте, господине. Минете под малката арка вляво и ще видите пет телефонни апарата. Единият е за вътрешните линии.
Харви отиде при телефоните.
— Стая 120 — каза на телефониста, който, облечен в зелената униформа на хотела с мънички сърмени замъци върху реверите, седеше в тясната телефонна централа на „Дорчестър“.