Нито пени повече, нито пени по-малко

— Хич не си прави устата, Жан-Пиер. Няма да те огрее да провериш. Задоволи се да се любуваш на френската й панировка.

— Тази сутрин надмина себе си, Джеймс — похвали го Стивън, отклонявайки разговора от любимата тема на Жан-Пиер. — Трябва да се посветиш на сцената. Като член на британската аристокрация направо си пилееш заложбите.

— Винаги съм си мечтал да стана актьор, но баща ми не иска и да чуе. А който очаква голямо наследство, не бива да рита срещу ръжена и да противоречи на баща си.

— Защо в Монте Карло не му възложим и четирите роли? — предложи Робин.

Споменаването на Монте Карло ги отрезви.

— Дайте да си дойдем на думата — прикани Стивън. — Дотук сме получили 447 560 щатски долара. Заедно с картината и с непредвидената стая в „Дорчестър“ разходите възлизат на 11142 долара, значи Меткаф ни дължи още 563 582 долара. Мислете какво сме загубили, а не какво сме си върнали. А сега за операцията в Монте Карло, където трябва да изчислим всичко до секундата и да се вживеем за няколко часа в ролите си. Робин ще ни запознае с последните уточнения.

Лекарят извади от куфарчето до себе си зелената папка и известно време чете записките си.

— Ти, Жан-Пиер, трябва да си пуснеш брада — още днес, така че след три седмици да бъдеш неузнаваем. Трябва и да се подстрижеш много късо. — Той се ухили злорадо на киселата физиономия, която направи французинът. — Да, ще изглеждаш отвратително.

— Това е невъзможно — възрази Жан-Пиер.

— Напредваш ли с бакарата и блекджека? — продължи Робин.

— За пет седмици съм изгубил само трийсет и седем долара, при това включвам и таксата за членската карта в „Клермонт“ и „Голдън Нъджит“.

— Прибавяме ги към разходите — напомни Стивън. — Така сметката набъбва на 563 619 щатски долара.

Останалите се засмяха. Само устните на Стивън не помръднаха. Той наистина бе много вглъбен и сериозен.

— А ти, Джеймс, справяш ли се с микробуса?

— Вече стигам от Харли стрийт до болница „Сейнт Томас“ само за четиринайсет минути. В Монте Карло сигурно ще се справя и за единайсет, но първо предния ден трябва да потренирам. Ако не друго, трябва да свикна да шофирам от обратната страна на платното.

— Виж го ти него, обратната страна на платното! Излиза, че всички, освен британците карат обратно! — подметна Жан-Пиер.

Джеймс не му обърна внимание.

— Не съм много наясно и с пътните знаци в Европа.

— Обяснени са най-подробно в пътеводителя „Мишлен“, който ти дадох към папката.

— Да де, но ще се чувствам по-сигурен, ако покарам по пътищата — не ми е достатъчно да ги познавам от картите. Пък и доста от улиците в Монте Карло са еднопосочни. Само това оставаше — от пътна полиция да ме спрат, докато Харви Меткаф лежи отзад в несвяст.