Нито пени повече, нито пени по-малко
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-253-4
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
Робин пусна внимателно пошушнатата информация в дясното ухо на Харви, после се облегна на стола и зачака да види дали онзи се е хванал. Не след дълго бе възнаграден с това, че Харви стана и тръгна да излиза. Робин изчака да обявят наддаването за още три експоната, сетне, стиснал палци, го последва.
Джеймс стоеше търпеливо отвън на пост.
— Десет и половина — няма и следа от него.
— Прието.
— Единайсет без петнайсет — пак го няма.
— Прието.
— Единайсет — още е вътре.
— Прието.
— Единайсет и дванайсет. Внимание! Внимание! Всички в готовност.
Джеймс се пъхна бързо в галерия „Ламан“, а Жан-Пиер за кой ли път свали от витрината акварела на Съдърланд с Темза и лодкаря и го замени с маслено платно на Ван Гог, най-прекрасния образец на майсторството на живописеца, излаган някога в лондонска галерия. Предстоеше то да издържи и на проверката. Лакмусовата хартия крачеше устремно по Бонд стрийт право към картината.
Тя беше дело на Дейвид Стайн, прословут в артистичния свят със своите триста фалшификата на картини и рисунки на известни импресионисти, за които беше получил 864 000 щатски долара, а по-късно и четири години затвор. Бе изобличен едва през 1969 година, когато подреди платна уж на Шагал в нюйоркската галерия „Найвиай“ на Медисън авеню. Стайн и не подозирал, че точно по това време и Шагал е в Ню Йорк и в център „Линкълн“ се открива изложба, в която били включени две от най-прочутите му творби. Някой пошушнал на Шагал за изложбата в галерия „Найвиай“ и вбесен, той се оплакал в Окръжната прокуратура. Стайн вече бил продал един от фалшификатите на Шагал на Луис Д. Коен за тлъстата сума от сто хиляди долара. И до ден-днешен в Галерията за съвременно изкуство в Милано има рисувано от Стайн платно уж на Шагал и пак негов фалшификат на Пикасо. Жан-Пиер бе убеден, че Стайн ще успее да повтори и в Лондон онова, което вече е постигнал в Ню Йорк и Милано.
Стайн продължаваше да рисува платна в стила на импресионистите, но вече ги подписваше със собственото си име и благодарение на безспорната си дарба изкарваше добри пари. Познаваше от години Жан-Пиер, възхищаваше му се и щом научи за патилата му с Меткаф и „Проспекта Ойл“, на драго сърце се съгласи да нарисува за десет хиляди долара фалшификат на Ван Гог и да го подпише с прочутото Винсент на майстора.
Жан-Пиер не беше жалил сили и бе установил кое от платната на Ван Гог е изчезнало при загадъчни обстоятелства, така че Стайн да го възстанови и да примами с него Харви. Беше започнал проучването си с обемистия, изчерпателен каталог „Картините на Винсент ван Гог“ от Де Лафай и бе подбрал от него три картини, изложени преди Втората световна война в Националната галерия в Берлин. В труда на Де Лафай те бяха включени под номера 485 — „Влюбените“, 628 — „Жътва“, и 766 — „Градина в Добини“. За последните две се знаеше, че през 1929 година са откупени от Берлинската галерия, която вероятно някъде по същото време се беше сдобила и с „Влюбените“.
След това Жан-Пиер се свърза в професор Вормит от Пруския културен дом. Професорът беше признат в цял свят авторитет по изчезнали произведения на изкуството и веднага отхвърли една от възможностите — „Градина в Добини“. Малко след войната картината се била появила в колекцията на Зигфрид Крамарски в Ню Йорк, макар и да си оставало пълна загадка как е попаднала там. По-късно Крамарски я бил продал на токийската галерия „Ничидо“, където платното било изложено и досега. Вормит потвърди, че съдбата на останалите две картини си остава неизвестна.
След разговора с професора Жан-Пиер се обърна към госпожа Телеген-Хугендорм от Холандския културен архив, всепризната познавачка на Ван Гог, и с нейна помощ възстанови историята на изчезналите картини. През 1937 година нацистите ги изнесли от Националната галерия в Берлин въпреки ожесточената съпротива, оказана от директора й — доктор Ханфщенгел, и от главния изкуствовед доктор Хенцен. Дамгосани от филистерите в Националсоциалистическата партия като упадъчно изкуство, картините били откарани в хранилище на Кьопеникерщрасе в Берлин. През 1938 година хранилището било посетено не от друг, а лично от Хитлер, узаконил конфискацията.
Никой не знаел какво е станало след това с двете картини на Ван Гог. Йозеф Ангерер, подставено лице на Херман Гьоринг, пласирал тихомълком много от иззетите от нацистите творби в чужбина, за да набави така необходимата на фюрера чужда валута. Други били продадени на търг, проведен на 30 юни 1939 година в художествена галерия „Фишер“ в Люцерн. Ала повечето произведения, откарани в хранилището на Кьопеникерщрасе, просто били изгорени или откраднати и съдбата им не се знаела и до ден-днешен.