Нито пени повече, нито пени по-малко
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-253-4
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
— Дотук добре — отбеляза Робин. — Дайте да уточним още веднъж времето. Ти, Жан-Пиер, ще отидеш довечера в Казиното и ще поиграеш бакара и блекджек. Постарай се да свикнеш с мястото и да го опознаеш. И най-важното, провери дали тук правилата не се различават от тези в „Клермонт“, внимавай и при никакви обстоятелства да не говориш на английски. Очакваш ли спънки?
— Не, Робин. Ще отскоча още сега до Казиното и ще започна репетициите.
— Гледай да не се охарчваш — предупреди го Стивън.
Вече брадатият, издокаран в смокинг Жан-Пиер се усмихна и излезе на пръсти от стая 217, после, вместо да се качи на асансьора, изтича надолу по стълбите. Отиде пеш от хотела до прочутото Казино, което се намираше само на неколкостотин метра.
Робин продължи:
— Ти, Джеймс, вземи такси от Казиното до болницата. Щом стигнете, остави броячът да работи няколко минути, после се върни в Казиното. Тук таксиметровите шофьори обикновено минават по най-прекия път, но за да си сигурен, кажи на водача, че е спешно. Така ще видиш откъде ще мине той. След като те върне в Казиното, извърви и пеш разстоянието от там до болницата и обратно. Така ще запомниш пътя по-добре. Сетне повтори същото и с пътя от болницата до яхтата на Харви. Не влизай в Казиното, дори не се доближавай — да не те забележат. Видят ли те сега, после могат да те познаят.
— А как ще се ориентирам в Казиното вечерта на операцията?
— Жан-Пиер ще се погрижи за това. Ще те посрещне на входната врата, защото Стивън няма да може да се отдели от Харви. Според мен, като те видят с бялата престилка и носилката, няма да ти искат дванайсет франка за вход, но ти все пак си ги приготви — да не те изненадат. Щом се върнеш от разходката, прибери се в стаята и не излизай до срещата ни утре в единайсет сутринта. Ние със Стивън също ще отскочим до болницата, за да проверим дали са изпълнили всичко, за което помолихме в телекса от Лондон. Ако случайно ни видиш, прави се, че не ни познаваш.
Точно когато Джеймс излезе от стая 217, Жан-Пиер отиде в Казиното.
То се намира в сърцето на Монте Карло, насред приказни градини и от него се разкрива гледка към морето. Сградата, където се помещава сега, е с няколко крила, най-старото от които е дело на Шарл Гарние, архитекта на Парижката опера. Игралните зали, които са добавени през 1910 година, са свързани чрез атриум със зала „Гарние“, където се дават оперни и балетни представления.
Жан-Пиер се качи по мраморното стълбище и си плати дванайсетте франка вход. Игралните зали са просторни и носят отпечатъка на упадъка и величието в Европа от края на XIX и началото на XX век. Дебелите червени килими, статуите, картините и гоблените придават на сградата едва ли не царствен вид, а заради портретите човек остава с чувството, че се е озовал в още обитаван провинциален замък. Както установи и Жан-Пиер, вътре беше истинско стълпотворение. Имаше араби и евреи, които залагаха заедно на рулетката и си бъбреха приятелски, нещо, немислимо например в Организацията на обединените нации. Жан-Пиер се почувства в свои води в този нереален свят на богатите. Робин правилно го беше преценил що за човек е и му бе възложил роля, с която той щеше да се справи лесно.
Близо три часа Жан-Пиер изучаваше разположението в Казиното — игралните зали, барчетата и ресторантите, телефоните, входовете и изходите. Сетне насочи вниманието си към самия хазарт. Установи, че игрите на бакара започват два пъти — в три следобед и единайсет вечерта, и разбра от Пиер Каталано, шеф на отдел „Връзки с обществеността“ в Казиното, в коя точно зала обикновено играе Харви Меткаф.
Блекджек се играе всеки ден от единайсет сутринта в Американския салон. Там има три маси и човекът на Жан-Пиер му пошушна, че Харви винаги сядал на втора маса, третия стол. Галеристът поигра малко бакара и блекджек, за да провери дали правилата не са по-различни, отколкото в „Клермонт“. Оказа се, че са същите — в „Клермонт“ още се придържаха към френския правилник.
Малко след единайсет вечерта Харви Меткаф пристигна с гръм и трясък в Казиното, оставяйки подире си следа от пепел от пура, която водеше към масата за бакара. Жан-Пиер, който се бе спотаил при барплота, видя как главното крупие отвежда любезно Харви на запазеното за него място, после прекосява Американския салон, отива при втора маса и слага пред един от столовете табелка с надпис „Запазено“. Харви определено бе сред най-привилегированите клиенти. Управата на Казиното знаеше не по-зле от Жан-Пиер кои са предпочитаните игри на американеца. В единайсет и двайсет и седем вечерта Жан-Пиер се измъкна тихомълком от игралната зала и се върна в хотела, за да се усамоти до единайсет сутринта на следващия ден в своята стая. Не се обади на никого по телефона, не си поръча нищо от „Обслужване по стаите“.