Нито пени повече, нито пени по-малко
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-253-4
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
— Не се притеснявай. След като отидем в Монте Карло, ще разполагаш с предостатъчно време. И така, остава само Стивън — не съм виждал човек, който да усвоява медицината по-бързо от него. Сигурен ли си в новопридобитите си знания?
— Почти толкова сигурен, както и в твоя американски акцент, Робин. Все пак разчитам, че когато се срещнем с Харви Меткаф, на него няма да му е до такива подробности.
— Не бери грижа за това, Стивън. Повярвай, няма да му направи впечатление, дори да се представиш за хер Дросер, стиснал под мишници по една картина на Ван Гог.
Робин раздаде на всички окончателното разписание за сухите тренировки на Харли стрийт и в болница „Сейнт Томас“, после отново се зачете в зелената папка.
— Запазил съм четири единични стаи на различни етажи в хотел „Париж“ и потвърдих всички уговорки, които имам с централна болница „Принцеса Грейс“. Хотелът се слави като един от най-добрите в света. Доста скъпичък е, затова пък е удобен — намира се на две крачки от Казиното. В понеделник, когато се очаква Харви да пристигне на яхтата си, заминаваме със самолет за Ница.
— А какво ще правим до края на седмицата? — попита уж нехайно Джеймс.
Стивън отново взе нещата в свои ръце:
— Ще изучаваме зелената папка отпред назад и отзад напред, за да сме готови за генералната репетиция в петък. Най-важното за теб, Джеймс, е накрая да се стегнеш и да ни кажеш какво предлагаш.
Джеймс отново се умърлуши. Стивън затвори рязко папката.
— Това май е всичко за тази вечер.
— Я чакай, Стивън — спря го Робин. — Дай да те съблечем още веднъж, за да видим дали ще се вместим в деветдесет секунди.
Ще не ще, Стивън легна насред стаята, а Джеймс и Жан-Пиер му смъкнаха чевръсто и внимателно всичките дрехи.
— Осемдесет и седем секунди. Прекрасно! — възкликна Робин и погледна Стивън, който лежеше гол-голеничък, ако не се брои часовникът на китката му. — Божичко, я кое време е станало. Трябва да се връщам в Нюбъри. Жена ми ще си помисли, че съм си хванал любовница, а да ви призная, никой от вас не е мой тип.
Стивън се облече бързо и заедно с останалите се накани да си тръгва. След няколко минути Джеймс стоеше на входната врата и ги гледаше как се разотиват един по един. Веднага щом Стивън се скри от погледа му, той се завтече към кухнята долу.
— Чу ли?
— Да, скъпи. Големи симпатяги са, не ги виня, че ти се сърдят. Както личи, подхождат много професионално, а ти до тях си си дилетант. Трябва да се понапънем и да измислим нещо хитро, за да те отсрамим. Разполагаме с цяла седмица, докато Меткаф замине за Монте Карло, и смятам да я използваме пълноценно.
Джеймс въздъхна тежко.
— Добре де, нека поне тази вечер се позабавляваме. Сутринта пожънахме страхотен успех.
— Къде се слагаш и ти в кюпа! Приносът ти е съвсем малък. Утре се залавяме за работа.
Глава 12
— Пътниците за полет 017 за Ница се умоляват да се явят при изход номер седем, за да се качат на самолета — екна по високоговорителите при първи терминал на летище „Хийтроу“.
— Хайде, ние сме — каза Стивън.
Четиримата отидоха с ескалатора на първия етаж и тръгнаха по дългия коридор. След като ги претърсиха за оръжие, бомби и за каквото още там претърсват терористите, те слязоха по наклонената пътека.
Седнаха отделно, без да си говорят и дори да се поглеждат. Стивън ги беше предупредил, че нищо чудно сред пътниците да има приятели на Харви — на всеки му се струваше, че седи най-близо до тях.
Джеймс се взря замислен в небето без нито едно облаче и съвсем се умърлуши. Двамата с Ан бяха изчели от кора до кора всички книги за обири и измами, които бяха успели да намерят, но така и не бяха открили нещо, което да им върши работа. Докато се събличаше за сухите тренировки в болница „Сейнт Томас“, дори Стивън усети, че на Джеймс му е станало едва ли не натрапчива идея да измисли някакъв печеливш план.
В два без двайсет следобед кацнаха в Ница и пътуваха още двайсетина минути с влак от там до Монте Карло. Придвижиха се всеки поотделно до изискания хотел „Париж“ на същия площад, където се намираше и Казиното. В седем вечерта всички се събраха в стая 217.
— Настанихте ли се?
Останалите трима кимнаха.