Нито пени повече, нито пени по-малко
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-253-4
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
— На драго сърце ще ви разкажа — отвърна Жан-Пиер, — въпреки че току-що запазих за 170 000 гвинеи платното на хер Дросер, известния търговец с произведения на изкуството от Германия.
— Постъпихте много разумно — обади се Джеймс от другия край на галерията. — След „Госпожица Раву“ не помня да съм виждал по-добра картина на Ван Гог в Лондон, само мога да съжалявам, че не ние ще я продадем на търг. Вие, господин Дросер, сте голям щастливец. Ако решите да я продавате, на всяка цена ми съобщете.
Джеймс подаде на Стивън визитна картичка и се усмихна на Жан-Пиер. Той го погледна — справяше се блестящо. Робин започна да си води бележки: нахвърли върху листа драскулки, които — надяваше се, ще минат за стенографски записки, и пак се обърна към Жан-Пиер.
— Разполагате ли със снимка на картината?
— Разбира се.
Галеристът отвори едно чекмедже и извади отвътре цветна фотография на платното с прикрепено към нея описание, написано на машина. Подаде ги на Робин.
— Внимавайте как пишете „Ламан“, чухте ли! До гуша ми е дошло да ме бъркат с автомобилното състезание във Франция. — Той се обърна към Стивън. — Извинявайте, че ви карам да чакате, хер Дросер. Как да ви доставим картината?
— Утре сутрин можете да ми я пратите в хотел „Дорчестър“, стая 120.
— Разбира се, драги ми господине.
Стивън понечи да си тръгне.
— Прощавайте, господине, но как се пише името ви? — поинтересува се Робин.
Стивън го каза буква по буква.
— А ще разрешите ли да го спомена в дописката си?
— Да, разбира се. Доволен съм много от покупката. Приятен ден, господа.
Стивън кимна рязко и излезе от галерията. Закрачи по Бонд стрийт, а за ужас на Жан-Пиер, Робин и Джеймс, Харви изобщо не се колеба и също си тръгна.
Французинът се свлече тежко на стола при махагоновото писалище в стил „Крал Джордж“ и погледна отчаян Робин и Джеймс.
— Майко мила, издънихме се с гръм и трясък. Месец и половина приготовления, три дни притеснения и сега какво — онзи си тръгна и ни затръшна вратата!
Жан-Пиер погледна разгневен „Жътва“.
— Нали Стивън твърдеше, че Харви ще остане и ще го удари на пазарлък? Такъв си бил по характер — взе да имитира Джеймс математика. — Щом видел картината, нямало да я изпусне от поглед. Да, ама не!
— Кой, да го вземат мътните, измисли тая дивотия? — изпелтечи ядно и Робин.
— Как кой, Стивън! — извикаха в хор другите двама и се завтекоха към витрината.
— Какъв интересна фигурка на Хенри Мур! — възкликна застаряваща лелка, пристегната в безупречен корсет, и положи ръка върху бронзовите слабини на гол акробат. Беше влязла неусетно в галерията, докато тримата вътре бяха мърморили и ругали. — Колко й искате?
— Идвам ей сега, уважаема госпожо — отвърна Жан-Пиер. — Божичко, Меткаф май върви след Стивън. Я се свържи, Робин, по радиостанцията и го предупреди.
— Чуваш ли ме, Стивън? В никакъв случай не поглеждай назад. Според нас Харви е само на няколко крачки зад теб.
— Как така е само на няколко крачки зад мен? Нали трябваше да е с вас в галерията и да се пазари за картината на Ван Гог? Я стига с тия дебелашки шегички!
— Харви не ни даде тази възможност. Още преди да продължим нататък според плана, изхвърча от галерията и тръгна след теб.
— Много умно, няма що. И сега какво да правя?
Жан-Пиер взе нещата в свои ръце.
— За всеки случай иди в хотел „Дорчестър“, може пък наистина да те следи.
— Дори не знам къде се намира тоя „Дорчестър“! — ревна Стивън.
Робин му се притече на помощ.
— При първата пряка, Стивън, завий надясно и ще излезеш на Брутън стрийт, после върви направо, докато идеш на Баркли Скуеър. Продължавай нататък, но не се обръщай, че току-виж си се превърнал в стълб от сол.
— Джеймс — извика Жан-Пиер, който за пръв път през живота си мислеше прав. — Хвани веднага такси, отиди в „Дорчестър“ и вземи стая 120 на името на Дросер. Приготви ключа и го дай на Стивън, щом той влезе във фоайето, после изчезвай. Стивън, там ли си?
— Да.
— Чу ли какво казах на Джеймс?
— Да. Предупреди го да вземе стая 119 или 121, ако 120 е заета.
— Дадено — отвърна галеристът. — Хайде, Джеймс, размърдай се.
Лордът излетя като фурия от галерията и изблъска една жена, която току-що беше спряла такси, нещо, което не си бе позволявал никога през живота.