Нито пени повече, нито пени по-малко
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-253-4
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
Жан-Пиер успя да се сдобие с черно-бели репродукции на „Влюбените“ и „Жътва“: ако изобщо са правени цветни диапозитиви, те не се бяха съхранили. Галеристът се съмняваше и че съществуват цветни репродукции на двете платна, видени за последен път през 1938 година. Ето защо реши да избере за плана си едно от тях.
По-голяма, с размери 76 х 91 сантиметра, бе картината „Влюбените“. Ван Гог обаче явно не я е харесвал. През октомври 1889 година той е споделил (в писмо №556) за „доста нескопосните скици към последното ми платно“. И не само това, никой не знаеше какъв на цвят е бил фонът. Виж, живописецът си е харесвал своята „Жътва“. Завършил е маслената картина през септември 1889 година и е отбелязал (в писмо №604): „Склонен съм да нарисувам още веднъж жътваря — за мама“. Всъщност вече е имал три доста сходни с тази картини, на които са изобразени жътвари. Жан-Пиер успя да си набави цветни диапозитиви на две от тях: единия от Лувъра, а втория от Музея за изящни изкуства в Хага, където се намираха трите произведения. Сравни ги много внимателно. Различаваха се само по разположението на слънцето и играта на светлината. Така Жан-Пиер си представи как горе-долу е изглеждала като цветове и „Жътва“.
Стайн прие окончателния избор на Жан-Пиер и също разгледа най-старателно черно-бялата репродукция на „Жътва“ и цветните диапозитиви на сходните като тематика и тоналност платна, след което се зае за работа. Намери отнякъде френска картина без всякаква стойност от края на XIX век, смъкна вещо боята по нея и изчисти платното, оставяйки само твърде важния печат откъм опакото, който дори Стайн не можеше да фалшифицира. Очерта върху платното точните размери на картината на Ван Гог: 48,5 х 53 сантиметра, и избра шпатула и четка, с каквито е работел и великият живописец. След месец и половина „Жътва“ вече беше готова. Стайн я покри с лак, после четири дни поред я пече във фурна на слаб огън — двайсетина-трийсет градуса, та да й придаде патината на времето. Жан-Пиер изнамери отнякъде тежка позлатена рамка, в каквато импресионистите са слагали произведенията си, и беше готов за огледа на Харви Меткаф.
След като чу какво казва мъжът, седнал зад него в залата за търгове, Харви реши, че няма да навреди да отскочи до галерия „Ламан“. Беше на около пет крачки оттам, когато зърна картината — тъкмо я сваляха от витрината. Не повярва на очите си. Нямаше лъжа, нямаше измама — платното наистина беше на Ван Гог, при това от най-хубавите. „Жътва“ бе стояла на витрината буквално само две минути.
Харви влезе почти на бегом в галерията колкото да види, че Жан-Пиер е погълнат от разговора със Стивън и Джеймс. Никой от тримата не го и забеляза. Стивън каза с гърлен акцент:
— 170 000 гвинеи ми се виждат множко, но платното наистина е невероятно. Сигурен ли сте, че това е картината, изчезнала през 1937 година?
— Човек никога не може да бъде сигурен, но ето, върху гърба още личи печатът на Националната галерия в Берлин, а и от „Бернхайм“ потвърдиха, че през 1927 година са я продали на германците. Историята на платното от създаването му през 1890 година до 1927 година е широко известна. Почти сигурно е, че през войната някой се е възползвал от суматохата и го е задигнал.
— А вие как се сдобихте с картината?
— Купих я от английски благородник колекционер, пожелал името му да не се разгласява.
— Добре тогава. Пазете ми я до четири часа следобед, през това време аз ще отскоча до клона на „Дрезднер Банк“ и ще ви донеса чек за 170 000 гвинеи. Става ли?
— Ама разбира се, драги ми господине — отвърна Жан-Пиер. — Ще сложа червена точка.
Джеймс, издокаран в безупречно скроен костюм и изумителна мека шапка, се навърташе почтително зад Стивън.
— Това безспорно е една от най-прекрасните творби в наследството на великия живописец — отбеляза той, влагайки цялото си обаяние.
— Без съмнение. Показах я на Джулиан Барън от „Сотби“ и той остана възхитен.
Джеймс заситни към дъното на галерията — беше си изпълнил ролята на пръв познавач. Точно тогава в помещението влезе Робин, от джоба му стърчеше брой на „Гардиан“.
— Добро утро, господин Ламан. В „Сотби“ подочух за картина на Ван Гог, която открай време съм мислел, че се намира в Русия. Ще ми се за утрешния вестник да напиша няколко реда за историята на творбата и как сте се сдобили с нея. Нали нямате нищо против?