Нито пени повече, нито пени по-малко

— Стига, че ще ти завидим — намеси се и Робин. — Съсредоточи се върху Харви Меткаф.

Джеймс застана на входа на магазина за кожени изделия „Слейтър“ и загледа как чистачките се разотиват, а първите чиновници идват на работа.

Както всяка сутрин, Харви Меткаф закуси и прегледа вестниците. Предната вечер, тъкмо преди да си легне, от Бостън му се обади жена му, на сутринта му звънна и дъщеря му — добро начало на деня. Харви реши да продължи обиколката из галериите по Корк стрийт и Бонд стрийт с надеждата все пак да открие картина на някой от импресионистите. Може би щяха да му помогнат и в „Сотби“.

В девет и четирийсет и седем излезе както винаги напето от хотела.

— Всички в пълна готовност!

Стивън и Робин се отърсиха от унеса.

— Тръгна по Брутън стрийт. Отправя се към Бонд стрийт.

Харви забърза по Бонд стрийт и подмина територията, която вече бе обходил.

— Сега е само на петдесет метра, Жан-Пиер — оповести Джеймс. — На четирийсет, на трийсет, на двайсет… Ох, да му се не види! Влезе в „Сотби“. Там днес има само един търг — на средновековни пана. Ужас! И през ум не ми е минавало, че се интересува от пана.

Джеймс погледна към Стивън, който стоеше малко по-нататък на улицата, излезе от прикритието си и трети пореден ден се вживя в ролята на заможен предприемач от средната класа. С кройката на яката и кръглите очила без рамки би трябвало да създава впечатление за западногерманец. По радиостанцията се чу гласът на Стивън:

— Отивам в галерията на Жан-Пиер. Ти, Джеймс, застани на тротоара срещу „Сотби“ откъм северната страна и на петнайсет минути ни съобщавай какво става. А ти, Робин, влез вътре и размахай стръвта под носа на Харви.

— Но това, Стивън, не влизаше в плана — изпелтечи лекарят.

— Прояви инициатива, в противен случай не само няма да си видиш парите, ами и ще лекуваш инфаркта на Жан-Пиер. Чу ли?

— Да — отвърна от немай-къде Робин.

Влезе в „Сотби“ и забърза към първото огледало, изпречило му се на пътя. Да, беше неузнаваем. Качи се горе и веднага забеляза Харви — беше се разположил на един от задните редове в залата за търгове. Седна зад него.

Търгът на средновековни пана вече беше започнал. Харви знаеше, че трябва да му харесват, но все не можеше да преглътне готическото пристрастие към накитите и ярките златисти цветове. Робин, който седеше, кажи-речи, зад него, се колеба известно време, но накрая все пак подхвана тихо разговор със своя съсед.

— Паната са прекрасни, лошото само е, че не познавам периода. Докато в съвременното изкуство се чувствам в свои води. Но трябва да измисля нещо, което да съобщя на читателите.

Мъжът до Робин се усмихна учтиво.

— Всички търгове с произведения на изкуството ли отразявате?

— Почти всички, особено ако се очакват изненади. Така или иначе в „Сотби“ човек научава какво ново се появява по другите галерии. Ето, днес сутринта един от консултантите тук ми намекна, че в галерия „Ламан“ май имало нещо от импресионистите, наистина било любопитно.