Нито пени повече, нито пени по-малко
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-253-4
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
— Първа кабина, ако обичате.
— Господин Дросер?
— На телефона — отвърна Стивън, като се постара германският му акцент да звучи правдоподобно.
— Казвам се Харви Меткаф. Удобно ли е да се кача за малко при вас и да поговорим? Става дума за картината на Ван Гог, която купихте днес сутринта.
— В момента е малко неудобно. Тъкмо се канех да си взема душ, чакат ме за обяд.
— Няма да ви бавя много.
Още преди Стивън да е отговорил, Харви затвори телефона. След малко на вратата се почука. Стивън усети как краката му се подкосяват. Отвори, притеснен до смърт. Беше облякъл белия хотелски халат, кестенявата му коса бе поразчорлена и малко по-тъмна от обикновено. Това бе единствената дегизировка, която бе измислил за толкова кратко време: първоначалният план не предполагаше да се среща лице в лице с Харви.
— Извинявайте за безпокойството, господин Дросер, но трябваше на всяка цена да ви видя още сега. Знам, че току-що купихте от галерия „Ламан“ една картина на Ван Гог и понеже сте търговец на произведения на изкуството, се надявах, че няма да имате нищо против веднага да я препродадете и бързо да си приберете печалбата.
— Благодаря за предложението, но трябва да ви откажа — отвърна Стивън и за пръв път усети как му олеква. — От доста години търся да закупя картина на Ван Гог, която да окача в галерията си. Съжалявам, господин Меткаф, но картината не се продава.
— Платихте за нея 170 000 гвинеи. Това колко долара прави?
Стивън се позамисли.
— Някъде към 435 000.
— Ще ви броя 15 000 долара, ако ми преотстъпите картината. Единственото, което трябва да сторите, е да звъннете в галерията и да кажете, че платното вече е мое и ще го платя аз.
Известно време Стивън мълча — умуваше как да излезе от положението, без да обърка нещо. „Мисли като Харви Меткаф“ — заповтаря си наум.
— 20 000 долара в брой и можем да се споразумеем.
Харви се подвоуми. Краката на Стивън отново се подкосиха.
— Хайде, от мен да мине — рече накрая Харви. — Обадете се още сега в галерията.
Стивън вдигна телефонната слушалка.
— Бихте ли ме свързали с галерия „Ламан“ на Бонд стрийт, по възможност незабавно. Чакат ме за обяд.
След няколко секунди телефонът иззвъня.
— Галерия „Ламан“.
— Търся господин Ламан.
— Най-после, Стивън! Какво, дявол го взел, става там при теб?
— А, вие ли сте, господин Ламан, обажда се хер Дросер. Нали ме помните, днес сутринта бях в галерията ви.
— То оставаше да не те помня, глупак такъв. Какво те прихваща бе, Стивън. Аз съм, Жан-Пиер.
— При мен е един господин, казва се Меткаф.
— Майко мила, Стивън. Извинявай. Чак сега включих, че…
— След няколко минути ще бъде при вас. — Стивън погледна Меткаф, който кимна. — Преотстъпвам му картината на Ван Гог, която запазих сутринта, той ще ви донесе чек за цялата сума — 170 000 гвинеи.
— От провала до победата има само една крачка — изшушука Жан-Пиер.
— Много съжалявам, че няма да притежавам платното, но както се изразяват американците, получих предложение, на което не можах да откажа. Признателен съм ви за ролята, която изиграхте — каза Стивън и затвори.
Харви вече пишеше чека за 20 000 долара.
— Благодаря ви, господин Дросер. Ощастливихте ме.
— И аз не мога да се оплача — рече най-чистосърдечно Стивън.
Изпрати Харви до вратата и му стисна ръката.
— Довиждане, господине.
— Приятен ден, господин Меткаф.
Затвори и се отпусна на фотьойла — едвам се държеше на нозе.
Робин и Джеймс видяха как Харви излиза от хотел „Дорчестър“ и се отправя към галерията. Лекарят го последва, все по-обнадежден. Джеймс се качи с асансьора на първия етаж и само дето не хукна към стая 120. Заблъска с все сила по вратата. Стивън подскочи като ужилен. Надали щеше да издържи, ако пред него отново застанеше Харви. Отвори.
— Ти ли си, Джеймс! Освободи стаята, плати за един ден и ела при мен долу в барчето.
— Защо? Какво е станало?
— Трябва да го полеем. С най-скъпото шампанско.
Едно на нула за тях. Бяха успели с първия план. Оставаше им да осъществят другите три.
Глава 11
Жан-Пиер отиде последен у лорд Бригсби на Кингс Роуд. Смяташе, че си е заслужил правото да се появи най-тържествено. Чекът на Харви вече беше осребрен и сега в сметката на галерия „Ламан“ имаше 447 560 щатски долара. Картината беше собственост на Харви, а небето не се беше продънило. За два месеца тарикатлък Жан-Пиер беше спечелил повече, отколкото за десет години законна търговия.