Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
С изключение, разбира се, на болките в гърба. Цялото й тяло пулсираше, сякаш бе скачала с бънджи без въже. Йън ги беше накарал да тичат шест километра спринт, и то само за начало на загрявката. Всички момичета обсъждаха какво ще облекат довечера на купона на Ноъл, но след адското натоварване Спенсър бе доволна, че ще остане вкъщи с домашното по математика. Особено след като „вкъщи“ означаваше плевнята само за нея.
Тя се протегна към кутийката с „Айси Хот“ и установи, че е празна. Изправи се бавно и подпря кръста си с ръка като старица. Просто трябваше да отиде до главната къща и да си вземе нова кутийка. Беше й приятно мислено да я нарича главната къща. Звучеше сякаш Спенсър внезапно беше пораснала.
Докато пресичаше дългата хълмиста ливада, остави мислите си да се върнат към една от любимите й теми тези дни, Андрю Кембъл. Да, беше облекчение, че А е Андрю, а не Али, и да, чувстваше се един милиард пъти по-добре и по-малко параноична от вчера, но все пак — що за отвратителен, нагъл шпионин! Как смееше да й задава такива недискретни клюкарски въпроси в читалнята и да й пише зловещи имейли! А всички смятаха, че е сладък и невинен с перфектно завързаната си вратовръзка и гладка кожа. Изглеждаше от онзи тип момчета, които биха водили по-малките на училище и биха измили салона след час по физическо. Особняк.
Затвори вратата на банята на горния етаж, откри кутийката с „Айси Хот“ в шкафа, смъкна шортите си за тренировка, изви се, за да се види в огледалото и започна да втрива мехлема по целия си гръб. Острата ментолова миризма моментално изпълни стаята и тя затвори очи.
Вратата се отвори със замах. Спенсър се опита да си вдигне панталонките по най-бързия начин.
— Боже мой — възкликна Рен, а очите му се разшириха. — Аз… мамка му. Съжалявам.
— Всичко е наред — каза Спенсър, докато се опитваше да стегне връзките на колана си.
— Все още се обърквам в тази къща… — Рен носеше сините си болнични дрехи, които се състояха от горнище с V-образно деколте и широки панталони. Изглеждаше готов за лягане. — Мислех, че това е нашата спалня.
— На всички ни се случва — рече Спенсър, въпреки че очевидно не беше така.
Рен се спря на прага. Тя усещаше, че я гледа, затова хвърли бърз поглед надолу, за да се увери, че гърдата й не се подава от сутиена и че няма бучка „Айси Хот“ на врата.
— Е, хм, как е плевнята? — попита той.
Тя се усмихна, след което прикри с ръка устата си. Миналата година беше ходила при зъболекар да избели зъбите й, които накрая изглеждаха прекалено бели. После й се наложи нарочно да ги потъмнява с тонове кафе.
— Страхотно. А как е старата спалня на сестра ми?
Рен се усмихна сухо.
— Ами, доста е… розова.
— Аха. И всички тези перденца с волани… — добави тя.
— Освен всичко, открих и един подозрителен диск.
— Сериозно? Какъв?
— „Фантомът на операта“. — Той направи гримаса.
— Но нали си падаш по пиеси? — изрече Спенсър, преди да помисли.
— Е да, Шекспир и така нататък. — Рен изви вежда. — Ти откъде знаеш?
Спенсър пребледня. Сигурно щеше да прозвучи странно, ако му кажеше, че го е търсила в Гугъл. Тя сви рамене и се облегна на шкафа. Остра болка прониза кръста й и тя присви очи.
Рен я погледна.
— Какво има?
— Ами нали знаеш. — Спенсър се подпря на умивалника. — Пак хокей.
— Какво стана този път?
— Разтегнах нещо. Виждаш ли „Айси Хот“? — Като държеше кърпата в едната ръка, тя се пресегна за кутийката, загреба малко в дланта си и плъзна ръка под панталонките, за да го втрие в долната част на кръста си. Простена леко, като се надяваше да е прозвучало секси. Какво пък, нищо лошо нямаше да вложи мъничко драматизъм.
— Имаш ли нужда от помощ?
Спенсър се поколеба. Но Рен изглеждаше толкова загрижен. Пък и наистина беше болезнено да се извива така.
— Да, ако не възразяваш — каза тя меко. — Благодаря.
Притвори още малко вратата с крак, след което прехвърли мехлема от своята длан в неговата. Големите ръце на Рен изглеждаха възбуждащо. Тя мерна отраженията им в огледалото и потрепери. Изглеждаха страхотно заедно.