Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
— Ехо? — Тя я бутна навътре и влезе във фоайето. По телевизора в дневната вървеше някакво анимационно филмче. Грейс лежеше в бебешката си люлка в ъгъла със затворени очи. На родителите на Клоуи им се беше наложило спешно да излязат и Емили беше предложила да й помогне с гледането на Грейс.
— Емили? — извика Клоуи от кухнята. — Ти ли си?
— Здрасти, Клоуи! — Емили тръгна към нея. — Съжалявам, че закъснях.
— Няма проблем! Тъкмо приготвям начос!
Емили прекоси всекидневната и се озова в голямата, просторна кухня. Върху масата бяха струпани кутии с овесени пръстенчета, оцеждащи се бутилки, неотворен пакет с памперси и пакетче мокри кърпички. До отворената бутилка шампанско на кухненския плот се мъдреха пакетче с тортила чипс и кутия с топено сирене. Клоуи проследи погледа й и я попита:
— Искаш ли да ти налея?
Емили погледна към спящото в дневната бебе.
— Ами Грейс? — В главата й се завъртяха образи от телевизионните предавания, в които полицаи отвеждаха пияни бавачки в затвора.
— Една чаша няма да навреди. — Клоуи се движеше забавено, сякаш вече беше пийнала една-две чаши преди Емили да пристигне. Тя наля шампанско в две високи чаши. — Освен това трябва да вдигнем тост.
— За какво?
— За това, че сме приятелки — усмихна й се Клоуи. — Страхотно е, когато се преместиш в друго училище и веднага си намериш някой, с когото да си паснете.
Емили се усмихна. Винаги си беше падала по евтините ритуалчета между приятели — размяната на герданчета, измислянето на тайни езици, завоалирани шегички — неща, които от доста дълго време нямаше с кого да сподели.
— Една чаша — съгласи се тя и взе питието си.
Момичетата се чукнаха и отпиха. Микровълновата печка звънна и Клоуи извади чиния с начос. Те отнесоха всичко в дневната, за да могат да наглеждат Грейс.
— Къде са вашите? — попита Емили, след като се настани на дивана.
— На романтична вечеря. — Клоуи лапна един чипс. — Мама каза, че имат нужда да разгорят отново пламъка във връзката им.
Емили се намръщи.
— Не ми ли каза, че между тях вече всичко е наред?
— Беше… но откакто се преместихме тук, нещо се промени. — По лицето на Клоуи премина сянка. — Кълна се, че е заради тази къща. Тя има лошо излъчване.
Емили се зазяпа безизразно в корицата на една голяма книга, наречена „Рим в снимки“, която лежеше върху масата. Ритъмът на сърцето й отекваше в ушите.
— Когато ми каза, че някой от тях е изневерявал, майка си ли имаше предвид, или баща си?
Клоуи избърса една капка сирене от брадичката си.
— Татко. Но така и не можах да разбера дали е истина. — След това тя изгледа странно Емили. — Защо толкова се интересуваш от родителите ми?
— Не се интересувам! — Лицето на Емили пламна. — Всъщност интересува ме, но… — Гласът й секна.
— Ние би трябвало да разговаряме за връзката между нас, а не между тях. — Клоуи леко заваляше думите. — Аз ще ти кажа една моя тайна, ако ти ми кажеш някоя твоя.
— Аз вече ти казах моята — каза Емили. — Че съм излизала с момиче. Помниш ли?
— Да, но не ми разказа подробностите. — Клоуи скръсти ръце на гърдите си в очакване.
Емили прокара пръст по една дълга драскотина върху масата.
— А защо не бъдеш ти първа?
— Добре. — Клоуи цъкна замислено с език. — Аз се срещах с един човек, с когото не трябваше. Треньорът ми по футбол.
— Наистина ли? — Емили едва не изпусна чипса, който държеше в ръка.
— Да. Името му беше Маурицио. Беше от Бразилия. Всички си падаха по него, но една вечер се оказахме сами в салона и… — Клоуи затвори очи. — Доста се разгорещихме.
— Леле. — Емили си пое дълбоко дъх. — Още ли сте заедно?
— Няма начин. — Големите обеци на Клоуи я удариха по лицето, когато тя разклати яростно глава. — Научих, че си има приятелка в Рио. Очевидно е искала да ми срита задника. Честно казано, това беше основната причина да спра да се занимавам с футбол. Не можех да издържам да бъда край него.
Емили продължи да хрупа мълчаливо. Грейс отвори очи и засмука биберона си, без да се впечатлява особено от думите й.
— И така. — Клоуи кръстоса крака. — Освен онзи смотаняк от плуването имала ли си друг приятел? Или той успя завинаги да те откаже от момчетата?
Шампанското изгаряше стомаха на Емили.