Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
— Аз съм убеден, че смъртта й е била подготвена — твърдо заяви Джо. — И е подготвена предварително. Някой, който е имал достъп до конюшните и е познавал коня й, знаел е дори, че се кани да ходи на езда с новите си приятелки, умишлено е причинил кончината й. Според мен този някой сложил камъче под стрелката на копитото на коня й малко преди да излязат. Спомняш ли си, че тя почти веднага е започнала да изостава и махнала на другите да продължат без нея и че щяла да ги настигне. Забавянето било достатъчно, за да се скрие от погледа на нейните приятелки, когато е минавала над пропастта. Мисля, че някой, който се е укривал зад скалите, може би онзи садху, е изскочил и я бутнал надолу. И най-ужасните й страхове станали реалност, а последното й чувство е било истинска паника — за момент и двамата изпаднаха в мълчание. — Това е — поде Джо — едно адски тъжно разследване. Накъдето и да се обърнем, само скръб и печал срещаме — и той преразказа думите на Кармайкъл за Джоун.
— А, да, Джоун — рече Нанси, — ще ти кажа и друго — Филип Форбс я лекувал от цистит.
— Цистит? — запита Джо. — Какво е цистит?
— Възможно ли е такова невежество? Това е заболяване на пикочния мехур. От него ти се пишка непрекъснато. Всичко се връзва, нали? Горката Джоун, „приклекнала“, както би се изразил Наурунг, в храстите и я сполита най-лошият й кошмар…
Нанси въздъхна тежко_и потресена, изпусна чаената лъжичка, а докато един келнер побърза да й я смени, тя погледна Джо с облещени очи и побледняло лице.
— Нейният кошмар? — повтори тя тихо.
— Очаквах, че най-накрая ще го разбереш! — подхвърли Джо.
Нанси го стрелна гневно.
— Струва ми се, че се движа точно две минути след теб, а за аматьор никак не е зле! Но Джо, ако си мисля това, което и ти си мислиш, и ако и двамата мислим правилно, тази история е ужасно отблъскваща, нали? — тя потръпна и го изгледа изпитателно, умолявайки го да опровергае страховитите й подозрения.
— Казахме, че търсим съвпадение, нещо, по което тези убийства си приличат, и тогава ще успеем да проследим обединяващата нишка между тях. И тя се оформя като модел, не мислиш ли? Нека го разгледаме в обратен ред. Пеги: съпругът й каза — рече го, без някой да го пита — нещо от рода на: „Тя не би посегнала на себе си точно по този начин… Пеги не понасяше гледката на кръв.“
— О, боже! — промълви Нанси. — Така е. Често ме питаше как съм могла да се оправям във войната с кръвта и раните.
— Що се отнася до Джоун — нейният съпруг сподели с мен, че тя е имала силен страх от змии. Сега ти пък казваш, че Шийла, която паднала и загинала в пропастта, е имала панически страх от височини. Алиша — не можем да попитаме съпруга й, но нямаше ли нещо в писмото до сестра й?
„… трябва да прекося реката, а знаеш какво изпитвам от реките!“ — приведе цитат Нанси. — Стана ми чудно, когато го прочетохме! Бас държа, че се е страхувала от удавяне! Не смяташ ли? Можем ли да го проверим? Кой би си го спомнил? Кити може би.
— И това ни отвежда до първата жертва — Доли. Смърт чрез изгаряне? Много хора изпитват страх от огън. Не би било трудно да го проверим. Но ние разглеждаме три съвсем категорични фобии от пет възможни.
— Джо, какъв ли човек убива жени по най-зловещия за тях начин?
— Би било твърде лесно да се допусне, че е последовател на маркиз Дьо Сад, но всъщност не, не мисля, че за това става дума в случая. Виждаш ли, в нито едно убийство няма сексуален аспект, нали? Освен ако докторът не е открил нещо друго?