Последната кашмирска роза

— Аз съм смаян! — възкликна Джо.

— Гледай да се отмаеш — рече Нанси — и нека опитаме чичовия „Ниърщайнер“, докато чакаме вечерята. Виж — какво ще кажеш, — чичо никога не би направил нещо толкова обичайно като това да сервира виното с бутилката — ниърщайнерът е прелят в гарафа, както подхожда на масата на един джентълмен. Този чичо, колко е старомоден!

Виното бе великолепно, вечерята, която последва — превъзходна, включваща консервирана (но вкусна) супа от костенурка от Лъсти от „Ковънт Гардън“, риба хилса в сос от тамаринд29, пиле, сервирано с много зеленчукови гозби, плато с ориз и внушителен сладкарски макет на Тадж Махал, придружен от мангов сладолед.

— Кажи някоя добра дума от мое име — рече Джо, когато невероятната им вечеря приключи, а Нанси се обърна към келнерите и им каза нещо. Всички присъстващи приеха похвалите й със сияещи усмивки и многократни поклони с прилепени пред гърди ръце.

— Господи! Завиждам ти — подхвърли Джо. — Колко губя от това, че не мога да говоря и да разбирам. Колко време ще ми отнеме, как мислиш?

— Не знам. Като малка — когато бях бебе родителите ми непрестанно бяха заети и аз говорех повече със слугите, отколкото с тях. През първите пет години от живота ми съм говорила повече хинди, отколкото английски. Когато бях на училище в Англия, а дори повече по време на войната във Франция, аз сънувах на хинди. И мога да кажа, струва ми се, че през първите ми седем години се чувствах напълно щастлива — непрекъснато — и щом ме откъснаха от езика, само една мисъл имах в главата си: „Кога ще се върна в Индия?“ В неприятни моменти си шепнех „Индия“. Дадох си детска тържествена клетва, че е само въпрос на време, преди да се върна пак вкъщи.

— И са те отскубнали от всичко това и са те пратили на училище в Англия? Ужасно!

— За мен наистина беше ужасно. С всеки се случваше. На никого не му минаваше през ума да се оплаква. И все още е така. Макар че аз извадих късмет. Изпратиха ме у дома на училище в Челтънъм. В едно училище, специализирано за изгнаници като мен. Пътувах с две приятелки, които бяха в абсолютно същото положение. Мини да Суза и Кейт Бромхед. Не знам в кой английски пансион щяха да ме пратят, ако не бяха те. Сигурно сме били доста досадни! Всяка от нас по различни причини бе заточена и съкрушена. Превъзмогвахме отчаянието, като си създадохме малък енклав. Говорехме помежду си на хинди и доколкото ни позволяваха ограниченията, си разменяхме бележки на хинди. Понякога някоя от нас се преструваше, че не разбира какво казва учителят и друга го превеждаше. Чудно е как изобщо сме имали приятели!

— Според мен са ви приемали за много екзотични — допусна Джо. Представи си трите бледи малки момичета, с тънки крака и големи очи, правейки всичко възможно в това чуждо обкръжение да се отделят под индийски флаг.