Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
„И вероятно плитко?“ — Джо се почуди наум.
Изрече на глас:
— Дъщеря ви трябва да е голяма утеха за вас…?
Изражението на Прентис съвсем леко се посмекчи.
— Да. Разбира се. Нямате ли деца, Сандиландс?
— Не. Но си представям радостта. И огорчението — рече сериозно Джо.
Един слуга се появи дискретно на вратата, опитвайки се да привлече вниманието на Прентис.
— Сега се налага да спрем, Сандиландс. Ще ме чакат в конюшните след двайсет минути, а трябва да се изкъпя, преди пак да съм излязъл. Не че конете ще забележат — той се изправи на крака и Джо излезе с него от стаята. — Как се разбирате с Бамбук? Добре. Знаех си, че ще си паснете. И аз съм го яздил преди. Вижте — ако има нещо, което мога да направя за вас, да изнудя някого чрез морален натиск, такъв род неща, обадете се.
Те се здрависаха и Джо излезе на ослепителното слънце със стотици въпроси, жужащи в главата му, и със силното усещане, че полковник Прентис току-що беше дал добър урок на професионалния полицай как се провежда разпит.
Глава 11
Във вторник сутринта закуската на Джо бе прекъсната от тромбата на пакарда на управителя и след като набързо събра карти, бележници, табакера и фотоапарат, той излезе навън и видя Наурунг да стои мирно, а Нанси да седи на задната седалка.
Поздравиха се като стари приятели. Тя протегна ръка, за да се здрависат, а Джо, потъвайки в сивата тапицерия от рипсено кадифе, след миг-два се сети да й пусне ръката.
— Колко луксозна кола — отбеляза той, съглеждайки обстановката с голяма радост и задоволство. — Плъзгащ се прозорец с шлифовано стъкло между нас и шофьора, удобни седалки…
— Да — каза Нанси, — има и малка сребърна фуния за цвете. Напомни ми, ако някъде мернем, да откъснем едно. Хубаво е да пристигнем както подобава при изпълняващия длъжността губернатор.
— Чичо Джардайн? Пак ли ще се виждаме с него! Човекът, който ме напъха в това змийско гнездо!
— Да се виждаме ли? Та ние ще останем при него! Свързах се по телефона и уредих всичко. Не бива да се притесняваш.
— Точно сега е моментът да се притеснявам! Кажи каква ни е програмата.
— Ами за да не губим време, днес следобед съм ти уговорила среща със стария Кармайкъл, а през това време аз ще се отбия при доктор Форбс. После пак ще се срещнем да пием чай в хотел „Гранд Ориентал“ и след това ще идем в резиденцията да прекараме вечерта у чичо.
— Още по-безукорно придружаване — промърмори Джо.
Той отвори разделителния прозорец.
— Добро утро, Наурунг — поздрави.
— Добро утро, сахиб.
— Знаеш ли къде отиваме?
— Разбира се — отвърна Наурунг, — но сметнах, че би било по-добре, ако поема по маршрута на мемсахиб Кармайкъл от 1911 г. Затова ще тръгнем от къщата на Кармайкъл, която хей там — посочи той, — ще стигнем до края на площада и ще завием надясно.
— Какво е това? — попита Джо, когато няколко минути след напускането на базата навлязоха в неравен път. — Нов път?
— Не, това е път през джунглата, който лесничеят прокара с огън. Дамите обичат да яздят по него. Той води до хълма, откъдето се открива чудесна гледка, а мемсахиб Кармайкъл е имала слаби нерви, чувам да разправят хората. Харесвала е този път, четиридесет ярда широк, абсолютно прав и без никакви изненади.
Той продължи напред по изровения път и в един момент рече:
— Ето тук е била убита мемсахиб.
Спря колата и всички излязоха.
— Няма абсолютно нищо за гледане — рече Нанси.
— Точно на това място е намерена — поясни Наурунг. — Тогава тук е имало храсталак и сега тук има храсталак.
Джо седна на стъпалото на колата и се озърна наоколо, опитвайки се да пресъздаде в ума си сцената отпреди единайсет години.
— Ужасна история! — отрони Джо. — Наистина не ми излиза от съзнанието… Какво има, Наурунг?
Индиецът се взираше в земята.
— Какво видя?
Нищо не съм видял, сахиб, замислих се за нещо, винаги съм си го мислил. Ще ви го споделя. На това място е необичайно да срещнеш кобра.