Последната кашмирска роза

Нанси дълго остана умълчана, вперила поглед в чаената си чаша. Сълзи потекоха по бузите й, а Джо, ругаейки себе си на глас, че не бе подбрал подходящия момент, й подаде своята кърпичка, като промърмори извинение.

— Всичко е наред, Джо — рече тя накрая. — Наистина няма добър или подходящ момент да съобщиш някому подобни новини, нали? Когато и да ми го беше казал, щях да се разстроя. А сега поне седя с чаша топъл сладък чай пред себе си! Продължавай. Готова съм. Някой път, когато съм сама, ще си поплача за Пеги и нейното дете… В момента е по-важно да открием кой е отговорен. Този факт какво още ни разкрива за него? Започваш ли да прозираш други сходства?

— Две от жените са били бременни — продължи Джо, хващайки се за думите й. — Но по моему не можем да приемем, че това е общото между убийствата, защото нямаме доказателства, че останалите жени са били бременни. Напротив. И помисли само: ако ти, най-добрата й приятелка, не си знаела, както и нейният доктор — в доклада му не се споменава за това, — убиецът й също не би го знаел. Освен ако самият Съмършам не я е убил. Между всички жертви обаче има нещо общо. Убиецът ги е познавал добре.

— Познавал ги е? Добре? Колко добре? Откъде си сигурен?

— Бил е достатъчно близък с тях, за да познава техните страхове. Помисли малко, Нанси. Всеки има някаква фобия. Аз имам страх, който със сигурност няма да разкрия пред никого в Индия, така че не ме питай, моля те! Ти имаш ли страх? И кой от твоето обкръжение знае, че го имаш?

— Да, имам. И — прав си, да — всеки има — Нанси въздъхна. — Но наистина не мога да си представя как Бил Бълстроуд или Хенри Федърстоун вървят след мен крадешком с паяк в ръка, за да ме изплашат до припадък! Разбирам обаче какво имаш предвид. Ако по онова време се бях издигнала в обществото, щеше да бъде по-различно. Всеки в базата, който наостря уши за такива клюки, ще го разбере. Слугите знаят всичко и говорят помежду си. Говорят и със своите господари и господарки. Как иначе Кити ще знае всичко, което става? Нейните чапрази26 са информационна агенция!

— Значи всеки, индиец или британец, може би е знаел за фобиите.

— Разбира се. Но защо? Ако знаехме защо, щяхме да знаем кой, нали така? Може би не съществува никаква причина някой да убива тези жени, да не говорим по какъв жесток начин! Става дума за лудост!

— И аз така мисля. Но лудост според нашата гледна точка. Не и според схващанията на убиеца. В престъпленията му се наблюдават общ характер и причина. Те не са случайни убийства заради сласт или грабеж. Изкусно са планирани и доста време предварително. Планирани са от човек, който в петък взима петъчния бръснач, за да пререже китките на своята жертва. Някой непознат, местен или нает да извърши убийството, би посегнал към най-близкия бръснач. Въпросният човек е европеец, сигурен съм в това. Сигурен съм, че познава жертвите си. Мисля, че играе някаква игра, за която дори нямаме предположение, и макар да не иска да бъде заловен, той желае нещо друго — признание може би? Не знам. Все още опипвам в тъмното! Със сигурност знам, че тези убийства не са дело на индийския Джак Изкормвача, който кръстосва улиците в даден район и посяга на всяка жертва, която му се опре в ножа му. Те не са серията убийства заради печалба, извършени от Смит в „Булки в банята“27. Така че два от най-силните мотиви за убийство могат да бъдат изключени.