Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
След като повървя около двайсет минути, движейки се под сянката на колонадите — когато успяваше да удържи тълпите да не го избутат на улицата, — Джо се озова пред номер 210. На вратата на номер 210 имаше не по-малко от двайсет имена, някои от тях бяха гордо изписани върху нови табелки, повечето върху картончета и сред тях — след дълго търсене — той откри „Кармайкъл, Попатлал и Мандавия, внос на елитни вина, бира, спиртни напитки и др.“. Без особена надежда той натисна бутона на електрическия звънец. От тъмнината се появи индиец, който веднага го заговори. Джо повдигна рамене и се усмихна, посочи към картонената табелка на Кармайкъл и погледна въпросително, което предизвика нов поток от хинди, но накрая индиецът услужливо посочи с ръка мрачното стълбище.
Докато се качваше, от вратите изскачаха глави и го зяпаха с любопитство. Униформен полицай от Скотланд Ярд не се срещаше често в тази част на „Чауранги“.
Най-накрая стигна до отворена врата, през която видя облечен в бяло човек да седи на бюро и без да бърза особено, да пише в бележник пред себе си. Мъжът имаше оредяваща коса и сиви мустаци, които навремето бенгалските кавалерийски офицери вероятно носеха по устав или най-малкото по желание. Яката му, някога колосана, сега лежеше на бюрото до него, а ризата му беше разкопчана около врата. Голям меден пепелник бе пълен с угарки от пури. В кошчето бяха изхвърлени две празни бутилки от уиски, а друга, наполовина пълна, стоеше до него. В махагонов шкаф срещу вратата се намираше хладилник „Колониал“, използван за нуждите на сухопътните войски и военноморския флот, но вратата беше отворена и съдържанието му — изчезнало.
На стените бяха наредени фотографии, повечето, забеляза Джо, на бенгалските сиви, но с петна и лекета от влага, а бързо и шумно профучаващи мухи бяха проникнали в тях и загинали зад стъклото. В човека пред Джо не бе останало много, което да напомня за спретнатия майор от кавалерията.
Джо почука плахо на вратата, а сетне, след като не получи отговор — по-строго. Бе посрещнат със сприхаво „Да?“. Слагайки шапката си под мишница, той влезе в стаята.
— Майор Кармайкъл? — попита той. — Казвам се Сандиландс.
Кармайкъл вдигна поглед.
— Сандиландс! Боже господи! Три часът ли е вече? О, съжалявам! Доста натоварен ден. В тая проклета работа задачите валят една след друга… ама влезте, моля ви — той се изправи на крака и протегна влажната си и космата ръка. — Странна е тази част от деня — каза той. — Май е твърде рано, а може би твърде късно да ви предложа едно питие, но надявам се, че няма да ми откажете. Сигурно си мислите, че при тази влажност не е необходимо непременно да пием повече течности, но всеки ще ви каже, че не е така, затова заповядайте.
Джо знаеше подходящия отговор, но се зачуди дали беше съвсем подходящ, като се има предвид това, което видя.
— Кхвар маше — изрече той; бе разбрал, че буквално това означава: „Дано да не обедняваш!“
— И така — каза Кармайкъл, след като двете доста пълни чаши уиски се появиха на бюрото, — какво мога да направя за инспектор Сандиландс? От Скотланд Ярд, както разбирам. Рядка птица в Калкута.
Джо премина към предварително подготвеното си изявление.
— Тук съм по покана на губернатора… не горя от особено силно желание да възбуждам стари вълнения, да отварям стари рани… управителят… известна тревога, която — както вероятно сте чули — смъртта на Пеги Съмършам миналата седмица съживи стари слухове… помислих, че не е лошо да ги парирам от самото начало и да потвърдя разкритията на следователя… не е хубаво да оставиш спекулациите да се разрастват — и така нататък.
Кармайкъл го погледна мрачно и няколко минути остана умълчан. Джо си спомни думите на Нанси: „Зъл човек… най-лошият офицер от индийската армия… само едни мустаци и фучене… непопулярен сред хората…“
Мустаци — да, фучене — не. На Джо му се стори, че не беше виждал човек с толкова пораженчески вид.
— Ако имате предвид смъртта на Джоуни, със сигурност мога да ви успокоя. Напълно ясен случай. Убита от змия, но предполагам, че това го знаете.
— Обичайно ли е това — да те ухапе змия? — попита Джо. — Не забравяйте, че аз съм само един невеж лондонски полицай.