Последният заложник

Това означаваше, че Улф е уязвим и не съвсем ненормален. Вероятно щеше да разбере, ако му се говореше разумно. Бостич се запита дали Улф съзнава, че дните му като пилот и свободен човек са приключили.

И дали има представа колко е самотен. Враг на всички.

Командирът отново погледна към малките прозорчета на тавана на пилотската кабина. Правеше го, откакто се разминаха с хребета. Рудолф стигна до извода, че вероятно ги следят. Може би военновъздушните сили. Някой летеше над тях и говореше с Улф по радиопредавателя. Поне така се надяваше. Дори да не можеха да помогнат физически, беше успокояващо да знае, че някой ги наблюдава.

Сега Бостич се чувстваше претръпнал, а не парализиран от страх както преди. Засрами се от първоначалната си реакция, но въвеждането му в пилотската кабина му се бе сторило като предстояща екзекуция. Постепенно започваше да осъзнава, че главната цел на Улф е не да го убие, а да намери начин да осъди убиеца на дъщеря си. В това отношение стремежите им бяха еднакви.

Той отново погледна Улф, този път по-смело.

— Мога ли да ти задам един въпрос?

Кен го стрелна с омраза и презрение, но изражението на Бостич не се промени. Внимаваше да не покаже нито страх, нито прекалена самоувереност.

— Питай.

Рудолф преглътна с усилие и осъзна, че е облизал устни — нервен сигнал, който трябваше да потисне.

— Не е ли възможно да грешиш?

Улф отново му хвърли един поглед — този път по-скоро любопитен.

— За какво?

— За мен. За онова, което мислиш, че съм направил.

— Знам много добре какво си направил, негоднико.

— Ти мислиш, че знаеш нещо във връзка със смъртта на дъщеря си, но…

— Не го увъртай, Бостич!

Гласът на Кен — рязък, гневен и силен — го накара да изтръпне.

Улф изведнъж докосна нещо на контролния лост, боингът рязко се наклони наляво и Рудолф залепна за седалката.

После също така бързо се върнаха към хоризонтално положение и Улф пак се обърна гневно към него.

— Казах, не го увъртай!

— Откровено казано, не знам какво мислиш, че съм направил. А дори един осъден трябва да знае какви са обвиненията срещу него.

На устните на Кен се появи иронична усмивка.

— Мислиш се за осъден, а?

— А не съм ли? Явно възнамеряваш да освободиш всички, с изключение на мен и искаш да призная нещо, което дори не разбирам. Освен ако всичко това не е, защото не предявих федерални обвинения срещу заподозрения.

— Добре, лайно такова, ще ти кажа онова, което вече знаеш. Съзнавам, че не си могъл да предявиш федерални обвинения. Няма ли доказателства, няма и обвинения. Но си виновен за прецакването на доказателствата. Съдията те е повикал с призовка и те е попитал дали ти си се обадил и си дал информация на детектива за човека, който е убил дъщеря ми. Знаел си, че заповедта за задържане и доказателствата зависят от твоя отговор. Съзнавал си, че ако кажеш не, убиецът ще бъде освободен. Убеден съм, че първоначалната информация за убиеца на Мелинда ти е дадена от някой негодник, включен в програмата за защита на свидетели, когото прикриваш и който познава престъпния свят достатъчно добре, за да посочи убиеца. Казал си на детектива да отиде да претърси дома на престъпника, да конфискува компютъра му и да намери експерт да прегледа файловете. Доказателствата щели да бъдат там. И наистина е било така, нали, Бостич?