Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Небето беше оловносиво, листата на дърветата сякаш кипяха под силния вятър. Бойните знамена в синьо и кафяво (цветовете на "Брейкбилс"), окачени на пилони зад скамейките, плющяха като корабни платна. Заскрежената трева проскърцваше при всяка стъпка.
— Да му се не види, къде е дебелакът? — възкликна Куентин, който подскачаше на място, за да не му замръзнат краката.
— Откъде да знам! — Джанет се притискаше до Елиът, за да се стопли, а той недоволно се мръщеше, но не я отблъскваше.
— Майната му. Да започваме — промърмори след малко. — Искам да приключим час по-скоро.
— Не можем без Джош — настоя Алис.
— Кой казва, че не можем? — Елиът се опита да се изтръгне от прегръдката на Джанет, но тя още по-силно се вкопчи в него. — И без това без него играем по-добре.
— Предпочитам да загубим с него, отколкото да спечелим без него — заяви Алис. — Във всеки случай е жив и здрав. Видях го малко след закуската.
— Ако не благоволи да се появи по-бързичко, ще умрем от студ. И само той ще остане жив да продължи славната ни битка.
Необяснимо защо Куентин се безпокоеше от отсъствието на шишкото.
— Отивам да го търся — обяви.
— Стига глупости. Сигурно е…
Към тях се приближи преподавателят Фокстри — индианец, с лице като меден съд, който щеше да е съдия на срещата. Колежаните го уважаваха, защото винаги беше в добро настроение и с атлетично телосложение.
— Защо се бавим? — попита той.
— С един играч сме по-малко, сър — обясни Джанет. — Джош Хобърман е изчезнал по време на бойните действия.
— Е, и? — Фокстри потрепери и се загърна плътно с дебелото си палто. — Да започваме злощастния мач, който ще е пълно фиаско. Ще ми се да приключим до обяд. С колко души разполагате?
— Четирима, сър.
— Колкото, толкова.
— Всъщност трима — намеси се Куентин. — Извинете, сър, но ще потърся Джош. Редно е да е тук.
Не изчака отговор, а затича обратно към Къщата, пъхнал ръце в джобовете си.
Чу как Джанет му извика да се върне, а когато разбра, че той няма да й се подчини, грозно изруга.
Куентин беше раздвоен дали да е вбесен на Джош, или да се тревожи за него. Установи, че изпитва и гняв, и безпокойство. Фокстри беше прав — всъщност мачът беше само формалност без абсолютно никакво значение. Докато тичешком прекосяваше замръзналата морава, той си помисли, че може би шишкото се е успал. Късметлия — поне си имаше тлъстинки да го топлят.
Само че Джош не си беше в леглото. Както обикновено в стаята му цареше пълен хаос. Навсякъде бяха разхвърляни учебници, тетрадки и дрехи за пране, някои дори лениво кръжаха във въздуха. Куентин отиде в солариума, но завари там само стария Брезински, специалиста по отварите, който, окъпан от слънчевите лъчи, седеше със затворени очи до прозореца. Дългата му бяла брада беше разпиляна върху работната му престилка. Изглеждаше задрямал, обаче миг преди Куентин да излезе, белобрадият промърмори:
— Търсиш ли някого?
— Да, сър. Джош Хобърман. Закъснява за уелтърса.
— Хобърман. Дебелакът. — Брезински вдигна ръката си, прорязана от изпъкнали вени, и направи знак на Куентин да се приближи. Извади от джоба на престилката си цветен молив и лист от тетрадка и сръчно начерта схема на кампуса. Промърмори няколко думи на френски и с жест очерта върху хартията въображаем компас. Вдигна листа и попита:
— Какво ти говори това?
Куентин очакваше да види някакъв специален магически ефект, само че на листа нямаше нищо, освен петно от кафе в единия му ъгъл.
— Не много, сър.
— Нима? — Старецът озадачено се втренчи в листа от тетрадка. От него лъхаше на озон, като че ли наскоро го беше поразила мълния. — Това е прекрасна локаторна магия за установяване на местонахождение. Погледни пак.
— Нищичко не виждам.
— Правилно. Къде в кампуса не действа отличната локаторна магия?
— Нямам представа. — Признаването на невежество беше най-бързият начин да се получи информация от който и да е преподавател в "Брейкбилс".
— Надникни в библиотеката. — Брезински отново затвори очи като стар язовец, който се изляга на скала, напечена от слънцето. — Това помещение е така опорочено от разни хитреци, че в него е почти невъзможно да се намери нещо.