Хроники на звеното
- Автор: Велков Андрей
- Серия: Български психар #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191503315
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
Също така не разбра после какво стана, какво се очакваше от тях, просто да изчезнат или да забравят обидата и да оставят марионетките, които им спуснаха, да доведат промяната/ подмяната на режима докрай. Някои негови колеги всъщност точно така и направиха - изпариха се, други останаха и се адаптираха, а някои дори минаха от тъмната страна, като логично веднага пожънаха големи успехи. То и не беше трудно, защото новите управници бяха гола вода - алчни, безочливи, безпринципни лайна, програмирани да доведат плана на старите си господари докрай независимо от цената. Свинска работа!
Попов се оттегли от разиграващия се фарс и започна да се занимава с промишлено разузнаване, като предимно работеше с чужденци, факт, който, съчетан с опита му, беше предпоставката за заслужено баснословните му хонорари. Не беше загубил обаче нито уменията си, нито инстинкта си и се стараеше да е информиран какво се случва в държавата, за чиято сигурност се бе грижил толкова дълги години. Проучваше новите играчи, следеше как се движат и развиват новоизлюпените политичета и като цяло се стремеше да поддържа досие на всеки социален елемент, притежаващ потенциала да е фактор в тази страна. Това бе и причината да поеме случая на Петър и неговата компания улични момчета. Не го направи толкова за парите, по-скоро от любопитство. Поиска му голяма кръгла сума пари, мислеше, че ще го откаже, но младежът, без да се колебае, беше кимнал утвърдително и приел условията му. Това също му направи добро впечатление, показваше бърза мисъл, смелост и решителност.
След това Петър определено успя да надмине очакванията му. Схемата с бедния кръчмар, когото сложиха за примамка, шахматистки изиграната провокация, която предизивика цялата патаклама после, да не говорим за бруталното и изпълнено ювелирно прочистване на конкуренцията - всичко това беше причината Кольо Агента не само да хареса момчето, а дори да го уважава. Какво ли можеше да излезе от него, ако имаше нормално функционираща държава -можеше да стане държавник, можеше да бъде блестящ учен или предприемач, обаче вместо това сега Петър и неговите момчета се учеха как да убиват и се готвеха за война. А друг един такъв похабен за Родината потенциал ги подготвяше. Ех, Българийо, Българийо, виж какво правят в момента твоите златни момчета! Такива неща си мислеше Кольо Агента, докато наблюдаваше как „Звеното“ с помощта на новите си учители по изкуството на войната се превръща в най-смъртоносната престъпна групировка на територията на страната. Твърдо беше решил да ги наблюдава и да им помага - хем бяха добри и платежоспособни клиенти, хем не бяха като класическите тъпи мутри, които преобладаваха.
Обучението на Събев ги издигаше на качествено друго равнище, защото той не ги учеше как да се бият, а ги учеше как да убиват по най-бърз и най-ефективен начин. А между двете има разлика. Огромна.
Това плюс факта, че Петър беше изкарал бригадата си да тренира броени дни след голямата им победа, говореше на Попов, че за тези младежи филмът тепърва започва. Определено това беше само началото на нещо, но на какво - само времето щеше да покаже...
Комплексът „Люлин“ е жилищен квартал на град София, кръстен на едноименната планина Люлин. Включен е като административен район „Люлин“ в Столичната община. „Люлин“ е най-големият жилищен комплекс (комплекс с жилищни блокове) в България. По официални данни жителите му са 123 969.
„Люлин“ е разположен в северозападната част на София. Западно от квартала се намират околовръстен път и квартал „Филиповци“. Северно от комплекса е разположен булевард „Сливница“ (бивш „Вълчо Иванов“, наричан още в люлинската си част булевард „Европа“, а преди това „Баба Парашкева“). На североизток от квартала, отвъд булевард „Европа“, е квартал „Модерно предградие“. На югоизток се намират Западен парк - един от няколкото големи градски парка в София, и вилна зона „ Смърдана “.
Мордоропедия
Ненапразно има лаф „Люлин мрази Мордор“ Там си е нещо като затворена екосистема и местните дилърчета бързо решиха да се правят на отворковци, когато разбраха, че босът, който държеше тяхната територия, е леко поумрял. Първо се направиха на луди, ама после започнаха да си действат, все едно не са в друг квартал, а на друг континент. Накрая дръпнаха един минаващ патрул на „Звеното“, взеха им пари, стока, кола, а бе всичко им взеха, и им казаха повече да не стъпват в този район. Ама никога. Оперативните от „Звеното“, от новите, бяха постъпили според инструкцията на Иво, която гласеше: „Не вземате самостоятелни решения, за всичко сериозно се допитвате до Щаба“, и се бяха обадили от един булфон, бяха му оставили поне картата на единия или по-скоро не я бяха видели, защото каквито бяха хищни, със сигурност щяха и нея да гепят. След час и нещо един взвод начело с Петър и Тонката пристигна направо от тренировка и сцената заприлича малко на тъп китайски екшън. Изродите от „Звеното“ се изсипаха от колите и се разгънаха по армейски със заредени калашници, заграждайки смрадливото заведение, което беше нещо като главна квартира на люлинци. Стана дори смешно, когато двама от местните извадиха ножове, друг - пистолет, а останалите само гледаха тъпо. Трябва да се отбележи, че много добре им се отдаваше тъпото гледане. Бяха натурални таланти. Съотношението на силите беше почти равно, дори люлинци водеха с няколко души, но от гледна точка на огневата мощ, а и на външния вид бригадата от Квартала определено водеше в пъти. Петър и групата му лъхаха на смърт и излъчваха опасност на талази.