Хроники на звеното
- Автор: Велков Андрей
- Серия: Български психар #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191503315
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
По време на занятията, които продължиха със седмици, момчетата от „Звеното“ научиха безценни уроци как най-тарикатски и най-коварно да ликвидират врага си с всевъзможни оръжия - от счупена пръчка до автомат. През първия ден Радо почти не се включваше. Захапал сламка между зъбите си и хванал ръце зад гърба си, той стоеше встрани и с нескрита гордост наблюдаваше ученика си Събев. Спомняше си как, когато за пръв път го видя, беше усетил, че в този новобранец има нещо повече, нещо различно. Спомняше си как го научи на изкуството на войната, как младият свищовлия попиваше всичко и го прилагаше почти съвършено в практиката. Спомняше си също и как Бранимир преби един самозабравил се лейтенант дебелак, който прекаляваше с алкохола и се забавляваше, като малтретираше войниците. Доста се обърка, когато се опита да се ебава и с него, защото след това не можа да излезе от болницата повече от шест месеца, а като излезе, въобще не приличаше на себе си, сякаш бяха потрошени не само костите му, а и онова, лошото в характера му, което го караше да мъчи по-младите. Разжалваха го, но на Събев не му дремеше, защото вече бе осъзнал, че е истински воин, а един истински воин може да е такъв на много места, не само в разпадащата се армия на разкапваща се държава, на която не й пука за децата й. Така им се разделиха пътищата. После бе чул, че Бранимир е постъпил в Чуждестранния легион, и чак след много години се засякоха в Афганистан. Тогава станаха и приятели.
Първата вълна от реформи в МВР, изразяваща се в съкращение на висши и средни ръководни кадри, започва непосредствено след 10 ноември 1989 г. От МВР са извадени:
Първо главно управление, което преминава на подчинение на президента, като продължава да изпълнява функциите и задачите си под името Национална разузнавателна служба. Закрито е управление „Научно-техническоразузнаване
Пето управление на ДС (УБО), което също преминава на подчинение на президента и е преименувано на Национална служба за охрана.
Трето управление на ДС (военно контраразузнаване), което е прехвърлено към структурата на Министерството на отбраната. Главно следствено управление, което е преструктурирано и наречено Национална следствена служба.
В рамките на МВР са преструктурирани Второ главно управление на ДС, Четвърто и Шесто управление. Съкратени са отделите, чиито функции не отговарят на започналите демократични промени, а на базата на останалите контраразузнавателни отдели е създадена Национална служба за защита на конституцията, която през март 1991 г. е преименувана в Национална служба за сигурност.
Мордоропедия
Николай Попов, по-известен като Кольо Агента, наблюдаваше през мощен бинокъл как се мъчат на финалното, трето изкачване на стръмния хълм до поделението на корумпирания полковник, което използваха за тренировки. Горе ги чакаха Радо Инструктора и новият им учител Събев. Агента лично познаваше Радо, но за Бранимир само беше слушал истории.
Войникът се беше прославил по цял свят, викаха му българския Рамбо. Никой не си даваше сметка, че както много други подобни на него момчета Събев е характерен продукт на отличната някога подготовка на българските спецчасти и че при други обстоятелства все още би бил полезен на държавата си. Целият техен потенциал обаче беше нехайно затрит след промените и „смяната“ на режима. Нещо аналогично се беше случило и с неговата кариера. Както бе много ценен и уважаван, така с появата на едно копеленце, спуснато от „новата“ стара власт, той излетя от службата, в която работеше от двайсет години, а не след дълго го последва и целият му отдел.
Той, като горд човек, въобще не погледна назад, не се възползва от връзките си и не обърна внимание на чакалите, които се сборичкаха в опитите си да се домогнат до него, за да го прилапат в своите схеми - били те частни или държавни. Знаеше само едно - че обича работата и държавата си, и затова му стана страшно обидно, когато неговата професия (той я наричаше „призвание“) „агент“ се превърна в мръсна дума в последвалите бурни години. Не можеше да си обясни как е възможно някой да мисли, че може да има национална сигурност без разузнаване, и как точно я виждаха работата. Според него да се затрие една цяла структура от професионалисти е доста тъпа и нелогична постъпка. Наистина ли хората мислят, че всички са били използвани в репресиите на враговете на режима? Факт е, че по отделите имаше всевъзможни боклуци, ама не става така с този общ знаменател. Имаше и много свестни. Той и много като него имаха една цел и тя беше да са полезни на родината си. Наистина и той ненавиждаше комунистите и техния гнусен режим, но беше много по-лесно да контрира, като притежава някаква власт. Вярваше в старата истина, която гласи: „По-лесно може да разбиеш една система отвътре.“