Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Сингсакер: Разбирам. Често ли се случва кодът за книгохранилището да се поверява на толкова неопитен сътрудник като Сири Холм?
Ватен: Не, това е необичайно. Не знам защо Хорнеман е избрал точно нея. Никога обаче не знаеш какво да очакваш от него.
Сингсакер: Знаете ли точното време, през което Хорнеман е съобщил на Сири Холм кода за книгохранилището?
Ватен: Мисля, че е в понеделник сутринта, точно преди да отидем да го отворим.
Сингсакер: А тогава, в събота, за пръв път ли видяхте Сири Холм?
Ватен: Да. Току-що е завършила Библиотекарския институт в Осло. Самата тя е от Естланд.
Сингсакер: И до понеделник сутринта не сте я виждал?
Ватен: Това има ли отношение към случая?
Сингсакер: Трябва да документираме всичките придвижвания на служителите през уикенда. Нали все още не знаем кога е извършено убийството.
Ватен: Срещнахме се случайно в неделя, докато тя разхождаше кучето си на Кухауген. Оказа се, че живее близо до мястото, където се срещнахме, и ме покани да пием чай.
Сингсакер: В колко часа беше това?
Ватен: Следобед. Може би около обяд. Скоро след това си тръгнах.
Сингсакер: И защо така? Чаят не беше ли хубав?
Ватен: Не мога да кажа нищо за чая. Бе зелен.
Сингсакер: Казват, че бил много полезен за здравето. Помагал за изхвърлянето на шлаката от организма. Да се върнем обаче към съботата. Пихте ли нещо през този ден?
Ватен: И тогава - чай. Чай и кафе.
Сингсакер: Не, имам предвид нещо с градуси?
Ватен: След онзи път не пия нищо алкохолно.
Сингсакер: Тоест, ако нашите криминалисти претърсят кабинета ви, те няма да намерят нищо? Нито капка алкохол, никакви празни бутилки и дори изветрели петна по пода?
Ватен: Сигурен съм в това.
Сингсакер: А някъде другаде в библиотеката може ли да се намери нещо? На други места?
Ватен: Алкохол ли? Не мога да ви кажа. В библиотеката „Гюнерус” не е прието да се пие на работното място. Никога обаче не може да си сигурен с какво се занимават хората.
Сингсакер: А ако ви кажа, че получихме предварителните резултати от анализа на някои от червените петна, намерени близо до входа на книгохранилището, и че са от червено вино, как ще обясните това?
Ватен: Не знам нищо по въпроса.
Сингсакер: Ясно. Така си и мислех. В библиотека „Гюнерус” има система за видеонаблюдение, нали така?
Ватен: Така е. Има пет камери - една в книгохранилището, една на служебния етаж, една в Кнютсоновата зала, и още по една в читалнята и отвън, до главния вход.
Сингсакер: И във вашите задължения влиза да се грижите за тях?
Ватен: Имам достъп до системата. Това обаче не означава, че седя неотлъчно и наблюдавам случващото се. Записва се на DVD. След това информацията се прехвърля на харддиск. Можем да съхраняваме записите половин година, след които се изтриват. Идеята е в това да могат да се прегледат, ако се случи нещо незаконно.
Сингсакер: Като сега?
Ватен: Да, като сега.
Сингсакер: Тогава ще ме съпроводите ли обратно до библиотеката и ще ми помогнете ли да се запозная с тези записи, след като приключим тук?
Ватен: Разбира се, но се страхувам, че част от уикенда не е записана.
Сингсакер: И защо така?
Ватен: В събота си спомних, че сменяйки дисковете, съм забравил да поставя нов. И от петък вечерта до събота вечерта, когато открих грешката си, системата е работила напразно.
Сингсакер: Събота вечерта. Не казахте ли, че в събота сте бил в библиотеката до обяд?
Ватен: Останах там до вечерта. Случва се да остана, за да почета.
Сингсакер: И кога се канехте да ни съобщите това? Нали сте бил в библиотеката през по-голямата част от времето, през което би могло да е извършено убийството? На практика така се получава.
Ватен: Бях в съвсем друга част на сградата. Оттам по никакъв начин не мога да следя случващото се на административния етаж.
Сингсакер: И къде бяхте?
Ватен: В библиотечната кула, над магазията.
Сингсакер: Магазията ли?
Ватен: Мястото, където се съхраняват книгите. Обичам да чета. И прекарвам свободните си вечери в четене. Аз съм самотен човек. Странно ли ви се вижда?
Сингсакер: Не кой знае колко. Защо обаче не ми казахте нищо за това, когато говорехме първия път?