Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Ватен: Разговорът ни бе кратък. И аз ви казах къде и кога за последен път съм видял Гюн Брита.
Сингсакер: Какво правихте, след като излязохте от магазията?
Ватен: Отидох си вкъщи.
Сингсакер: Без да влизате в кабинета си?
Ватен: Не, надзърнах там.
Сингсакер: А в стаята до книгохранилището?
Ватен: Само в кабинета си.
Сингсакер: И тогава сте поставил новия диск?
Ватен: Точно така.
Братберг: Това означава, че ако убийството е извършено след срещата ви с Дале сутринта, но преди да влезете вечерта в кабинета си, то нямаме никакви записи.
Ватен: Точно така.
Сингсакер: Колко удобно за убиеца.
Ватен: Разбира се, че съм виновен, и се извинявам, но се случват и грешки.
Сингсакер: Грешки от типа на тази, при която убиват някого в библиотечно книгохранилище?
Ватен: Мога да ви уверя, че нямам никакво отношение към това убийство.
Сингсакер: Струва ми се, че вече съм чувал това.
Братберг: Така няма да стигнем доникъде. Сингсакер, вземете Ватен със себе си, отидете в библиотеката и прегледайте записите. Проверете новия DVD-диск, който е бил зареден в събота вечерта. Ако записът покаже, че тялото вече е в книгохранилището, то най-малкото ще знаем по-точно кога е извършено престъплението. В противен случай убиецът ще бъде заснет от камерата. Ако господин Ватен, разбира се, ни е казал истината.
Сингсакер: Хубаво ще е, ако е така.
Шестнадесета глава
Поради вечерните задръствания те пълзяха през центъра на града към библиотека „Гюнерус” като охлюви.
Успяха да влязат в кабинета, без да срещнат никого по пътя си. Ватен включи монитора и въведе в програмата за видеонаблюдение името и паролата си.
- Защо не записвате направо върху харддиск? - попита го старши следовател Сингсакер, оглеждайки стаята.
- Системата е малко остаряла. За записа обаче използваме DVD-дискове, прехвърляме редовно записите върху харддиск и при това те са с добро качество.
В DVD-плейъра, поставен до монитора, нещо забръмча. Сингсакер стоеше и чакаше да види какво ще се случи. Възможно бе да видят заснето с камера убийство. Чудовищно убийство, с което не можеше да се сравни нито едно от онези, които му се бе случвало да разследва. Може би щяха да го видят на екрана още сега. И то през първия му работен ден след продължителна отпуска по болест.
- „Събота, 22:21” - прочете на глас Ватен и кликна с мишката. Бръмченето стана по-тихо и започна възпроизвеждането на записа. На екрана на монитора се появи книгохранилището. Показалата се мизансцена бе позната и на двамата. Стаята с проснатия на пода осакатен труп на Гюн Брита Дале. Изводът се налагаше от само себе си:
- Значи са я убили в събота, преди 22:21, когато сте поставили този диск в компютъра.
- Значи е така.
- Тоест по времето, когато сте бил в библиотеката?
- Да, изглежда, че е така - съгласи се покорно Ватен.
- Онова, което виждаме сега на запис, може ли да се види от този монитор по време на самия запис?
- Разбира се. Мога да седя в кабинета си и да наблюдавам всичко, което „виждат” и петте ни камери. Смисълът обаче не е в това. Системата за видеонаблюдение е необходима преди всичко за документиране на събитията.
- Поради това в събота вечерта, когато сте сложили диска в компютъра, мониторът не е бил включен?
- Не, разбира се. Иначе щях да видя трупа в хранилището.
- Мисля, че е най-добре да се върнете с мен в участъка - каза Сингсакер, отпускайки внимателно ръката си на рамото на Ватен. Последният въздъхна дълбоко и зарови ръка в гривата на косата си. И не каза нито дума.
„Остарял е с пет години - помисли си Сингсакер, - а косата му е все така гъста. И въздиша така тежко, както и тогава.”
В хода на краткото съвещание в участъка, на което освен Братберг, Йенсен и Сингсакер присъства и прокурорът Кнутсен, Ватен бе определен като заподозрян. Засега обаче нямаха сигурни улики срещу него. Въпреки че обясненията му куцаха, не можеха да намерят пролуки в тях. Фактите, с които разполагаха, се свеждаха до следното - първо, той е бил в библиотеката по времето, когато Гюн Брита Дале е била лишена от живот; второ, той бе един от малцината, които биха могли да влязат заедно с нея в книгохранилището; и, трето, и преди бе замесен в случай за предполагаемо убийство. По време на разпита му им бе провървяло малко. Бяха изкопчили признанието му, че именно той отговаря за системата за видеонаблюдение и точно по време на убийството в компютъра не е имало диск, на който би могъл да бъде направен записът от камерата в хранилището. Естествено, че възникваше въпросът дали това е немарливост, или зъл умисъл. Според прокурора, предпазлив плешив човек, на когото до пенсия му оставаше по-малко, отколкото на самия Сингсакер, бе твърде глупаво да се изгради обвинение върху тези улики.