Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
Дори и да си се опаковал наистина добре, трябва да си голям смелчага, за да тръгнеш да прекосяваш Хималаите само с помощта на компас и саморъчно изработена карта на света. Всъщност Алан можеше да се насочи на север от планинската верига, след което малко по малко на север от Аралско и Каспийско море, но саморъчно изработената карта не отговаряше съвсем на реалността. Затова Алан си взе довиждане с Дзян Цин и А Мин и пое по своя път, който щеше да го отведе през Тибет, Хималаите и Британска Индия до Афганистан, Иран и Турция, откъдето щеше да влезе в Европа.
След двумесечен преход Алан реши, че сигурно е избрал погрешната страна на планинската верига и че най-добре би било да се върне и да започне отначало. Още четири месеца по-късно (вече от правилната страна на планинската верига) Алан си помисли, че напредва доста бавно. Затова на един пазар в едно планинско селце се спазари за една камила посредством езика на знаците и китайския, който поназнайваше. Алан и продавачът на камили най-накрая се споразумяха, но чак след като търговецът бе принуден да приеме, че дъщеря му няма да бъде част от покупко-продажбата.
Всъщност Алан се замисли дали да не вземе и дъщерята. Това не бе продиктувано от чисто физически подбуди, тъй като той вече нямаше подобни нужди. Те по някакъв начин се бяха изпарили в операционната на професор Лундборг. По-скоро го привличаше идеята да си има компания по време на пътуването – животът в Тибетското плато можеше да бъде самотен.
Но тъй като дъщерята не говореше друг език освен тибетско-бирмански диалект, от който Алан не разбираше и дума, той си помисли, че със същия успех би могъл да разговаря с камилата. А и не можеше да изключи варианта дъщерята да има определени сексуални очаквания от сделката. Нещо в погледа й накара Алан да си помисли, че точно така стояха нещата.
Така че последваха още два самотни месеца върху неудобния гръб на камилата, когато Алан се натъкна на трима чужденци, които също яздеха камили. Алан ги поздрави на всички езици, които владееше: китайски, испански, английски и шведски. За щастие английският проработи.
Един от чужденците попита Алан как се казва и накъде отива. Алан отвърна, че името му е Алан и че е тръгнал към родната си Швеция. Мъжете го погледнаха невярващо. Да не би да възнамерявал да язди камила чак до Северна Европа?
– С едно малко прекъсване, за да се кача на кораба от Йоресунд22 – каза Алан.
22 Проток, разделящ датския остров Шеланд от южната шведска провинция Сконе. – Б. пр.
Тримата мъже никога не бяха чували за Йоресунд. Ала след като се увериха, че Алан не симпатизира на оня британско-американски лакей, шаха на Иран, му предложиха да се присъедини към тяхната група.
Мъжете му разказаха, че се познават от университета в Техеран, където и тримата учили английски. За разлика от другите студенти в курса, не били избрали езика, за да изпълняват с по-голяма лекота заповедите на британската власт. Вместо това, след като завършили обучението си, прекарали две години в непосредствена близост до своя комунистически герой Мао Дзъдун, а сега се връщали обратно в Иран.
– Ние сме марксисти – съобщи единият мъж. – Нашата борба е в името на международния пролетарий. Ще извършим социална революция в Иран и в целия свят. Ще разрушим капиталистическата система. Ще построим едно общество, основано върху икономическото и социално равенство на всички негови членове: от всекиго според способностите, всекиму според потребностите.
– Аха, добре, другарю – каза Алан. – А да ви се намира малко водка?
Алан извади късмет. Бутилката премина от ръка на ръка и не след дълго нашият герой си помисли, че пътуването започва да потръгва.
Единайсет месеца по-късно четиримата мъже бяха успели да си спасят взаимно живота поне три пъти. Заедно преживяха лавини, разбойнически нападения, измръзване и дълги периоди на глад. Две от камилите умряха, наложи се да заколят и изядат третата, а четвъртата дадоха на един афганистански митничар, за да ги пусне в страната, вместо да ги арестува.
Алан никога не бе смятал, че прекосяването на Хималаите е лесна работа. Впоследствие си даде сметка, че бе извадил голям късмет, като се бе натъкнал на тези мили ирански комунисти, защото нямаше да е никак приятно да се бори сам с пясъчните бури и преливащите реки в долините, и с температури до минус четирийсет градуса в планините. Беше толкова студено, че се наложи да разпънат лагер на височина две хиляди метра и да изчакат зимата на 1946–1947 да отмине.