Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
Можех да си лежа колкото ми душа иска и да прехвърлям през ума си картинките, за които човек си мечтае — кафе, момиче, пари, уиски, бели пясъци и синьо море, — а после, сякаш държа колода карти в ръката си, да ги пускам бавно една по една. Може би нещата, за които човек си мечтае, са като карти. Те не са му нужни сами по себе си, при все че той не съзнава това. Човек иска дадена карта не заради самата карта, а защото в напълно условната система от правила и стойности и в особената комбинация, част от която той вече държи в ръката си, тази карта придобива значение. Но да речем, че не участвуваш в играта. Тогава дори да знаеш правилата, картата не означаваше нищо. Тогава всички карти са еднакви.
И тъй аз си лежах, макар да знаех, че след малко ще стана — не че ще реша да стана, а най-неочаквано ще се озова в средата на стаята, а по-късно с известна изненада ще открия, че пия кафе, осребрявам чек, забавлявам се е момиче, поркам уиски, нося се по водата. Като болен от амнезия, който си реди пасианс в болницата. Да-да, ще стана и ще раздам сам на себе си картите. Но по-късно. А сега ще лежа, изпълнен със съзнанието, че не е нужно да ставам, и ще се наслаждавам на блажената пустота и умора, които светецът изпитва след нощния си разговор с бога. Защото Бог и Нищото имат много общо. Погледнете кой да е от тях в очите, и ефектът ще бъде същият.
Вечери наред си лягах рано. Понякога сънят се оказва много сериозна и отговорна работа. Лягаш си и заспиваш, за да можеш да станеш рано, а после ставаш, за да можеш да легнеш пак да спиш. И посред бял ден се хващаш, че стоиш неподвижно, чакаш и се ослушваш. Като хлапак на гарата, който е решил да бяга с влака, а влака никакъв го няма. Поглеждаш по линията с надежда да видиш клъбцето черен дим, но то не се появява. Мотаеш се насам-натам, после се спираш изведнъж и се ослушваш. Нищо не се чува. Тогава коленичиш на сгурията с новите си дрехи, за което майка ти ще те оскубе, залепваш ухо на релсата и чакаш първия беззвучен сигнал, който ще долети по нея далеч преди клъбцето черен дим да започне да расте в небето. Така по цял ден се ослушваш не идва ли нощта — далеч преди да се е появила на хоризонта и далеч, далеч преди да е връхлетял насреща ти нейният черен, огромен, огнебълващ локомотив и черните й вагони да са се заковали със скърцане, след което черният носач с лъщящо лице ще ти помогне да се качиш с думите: „Запвейте, сър, запвейте, млади господарю.“
При такова спане не сънуваш, но непрекъснато усещаш присъствието на някакъв сън, сякаш отдавна сънуваш, че спиш и спейки, сънуваш, че спиш, и спиш, и сънуваш, че спиш и така до безкрай.
Така я карах известно време, след като останах без работа. И не ми беше за първи път. Два пъти вече бях изпадал в такова състояние. И дори му бях дал име — Големия сън. Още когато зарязах университета, само няколко месеца преди срока за предаването на дипломната ми работа по американска история. Тя беше почти завършена и преподавателите я намираха за добра. Изписаните на машина листа стояха накуп на масата до пишещата машина. Там бяха и поканите. Аз ставах късно сутрин, поглеждах към купа и виждах как краищата на горния лист започват да се завиват нагоре около преспапието. Поглеждах ги и след вечеря, когато се прибирах да спя. Всичко завърши с това, че една сутрин станах, излязох и не се върнах повече, а дипломната работа така си остана на масата. Втория път Големия сън ме налегна по времето, когато се готвех да напусна апартамента и Лоуис заведе дело за развод.
Но сега нямаше ни американска история, ни Лоуис. Само Големия сън.
Сутрин ставах и започвах да безделнича. Ходех на кино, висях по заведенията за тайна продажба на алкохол, плувах или отивах до клуба извън града, където лягах на тревата и гледах как двама хайвани млатят с ракети малката топка, която току се бялва на слънцето. И ако единият от играчите се случеше момиче, не изпущах от очи късата поличка, която се мяташе и увиваше около кафявите бедра и също се белееше ослепително на слънцето.
Няколко пъти навестявах Адъм Стантън, с когото бяхме израснали в Бърдънс Лендинг. Сега той беше виден хирург и толкова много хора се натискаха да ги реже, че не можеше да им насмогне, защото беше и професор в медицинския факултет, а освен това непрекъснато пишеше статии за научните списания и изнасяше доклади пред симпозиуми в Ню Йорк, Балтимор, Лондон. Беше останал ерген. Обясняваше, че нямал време да се ожени. Нямал време за нищо. И все пак понякога той откъсваше малко време за мен, за да ме настани на охлузеното кресло в охлузеното си жилище, където всичко бе натъпкано с книги и цветнокожата прислужница само замазваше праха по мебелите. Аз се чудех защо живее по такъв начин, понеже смятах, че печели добри пари, но накрая разбрах, че от мнозина свои пациенти той не взима нищо. Беше си спечелил име на балама. А когато получеше пари, всеки би могъл да му ги измъкне, ако му пробуташе някоя що-годе сълзлива история. Единственият скъп предмет в квартирата му беше роялът — най-добрият, който изобщо можеше да се намери.