Цялото кралско войнство

— Вижте го! Вижте го добре!

Отстъпвайки, Дъфи погледна към музиката, размаха ръце и извика:

— Свирете, свирете! Свирете „Звездно знаме“!

Ала музиката не засвири. И тъкмо когато Дъфи се обърна отново към Уили, той размаха силно шумящия ръкопис под носа му и извика:

— Вижте го! Лакеят на Джо Харисън!

— Не е вярно! — изкрещя Дъфи и заотстъпва пред неумолимата ръка, която го сочеше.

Не зная дали Уили направи съзнателно това. Но във всеки случай го направи. Не може да се каже, че той бутна Дъфи от трибуната. Не, той настъпваше към Дъфи, а Дъфи, движейки се по края на трибуната, играеше заднишком своя изящен, бавен, въздушен танц при съпровода на две ръце, които се въртяха шеметно пред лицето му, напомнящо смаяна пита с дупка по средата — устата на Дъфи — и от дупката нито звук. Звук не се чуваше и от петте акра запотен народ, който следеше танца на Дъфи.

Последната стъпка той направи във въздуха. Тупна на земята и остана подпрян — ни седнал, ни легнал — в основата на трибуната. От зиналата му уста пак не се чуваше никакъв звук — не можеше да диша, камо ли да издаде звук.

Такъв случай, а аз без фотоапарат!

Уили дори не си направи труда да го погледне от края на трибуната.

— Нека се валя там, прасето му с прасе! — извика той. — Нека се валя, а вие, голтаци, чуйте какво ще ви кажа. Да, вие също сте голтаци и те ви минават, минавали са ви стотици пъти, както минаха и мен. Защото те смятат, че ние затова сме създадени — да ни минават. Да, но този път аз ще мина някои. Аз излизам от играта. Знаете ли защо? — Той млъкна и с рязко движение на лявата ръка обърса потта от лицето си. — Не защото самолюбието ми е наранено. Не, то не е наранено. Никога в живота си не съм се чувствувал толкова добре — защото сега зная истината. Която отдавна би трябвало да зная. Когато голтакът се нуждае от нещо, той трябва да си го вземе сам. Никой от тези сладкодумци с кадилаците няма да му го поднесе. Когато пак реша да се кандидатирам за губернатор, ще дойда сам, без тях, а те ще храчат кръв. Но сега се оттеглям. Отказвам се в полза на Макмърфи. Всичко, което казах за него, е истина и мога да го повторя, но аз ще агитирам щата за него. Ние, голтаците, така ще смажем Джо Харисън, че няма да помисли да се кандидатира дори за кучкар. А после ще видим как ще се прояви Макмърфи. Това е последната му възможност. Удари нашият час. Истината трябва да бъде казана и аз ще я казвам. Ще я разнеса из целия щат, от единия до другия край, ако ще да яздя тояжка или крадено муле. И никой — ни Харисън, ни който и да било друг — не е в състояние да ме спре. Защото аз вече имам верую и…