Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
— Фестус — каза Лио, — оставил съм го на автопилот, но вероятно приближаваме Атланта. Трябва да се кача горе… Нали знаем къде искаме да кацнем?
Всички се обърнаха към Пърси.
— Някакви идеи? — повдигна вежда Джейсън. — Ти си морякът тук. — Гласът му прозвуча почти подигравателно.
Пърси се замисли дали Джейсън не е тайно ядосан заради дуела в Канзас. Уж се шегуваха за него, но Пърси осъзна, че и двамата са си малко сърдити. Не можеше да се сбиеш с някой и да не се замислиш дали можеш да го победиш, или не.
— Не съм сигурен — призна той. — Някъде нависоко, където има изглед към града. Най-добре в парк с гора. Не искаме да кацнем в средата на града. Не вярвам дори мъглата да може да скрие нещо толкова огромно.
— Добре — кимна Лио и изтича нагоре по стълбите.
Франк се отпусна неспокойно на стола си. На Пърси му стана мъчно за него. По време на пътуването към Аляска бе видял как двамата с Хейзъл се сближават. Знаеше, че Франк бе винаги готов да я защити. Забеляза и с какво негодувание гледа към Лио. Реши, че няма да е зле двамата да слязат от кораба.
— Когато кацнем, ще разузнаем — каза Пърси. — Франк, имам нужда от помощта ти.
— Пак ли трябва да ставам дракон? Честно да ти кажа, не ми се иска да ме ползвате за летящо такси.
— Не — отвърна Пърси, — имам нужда от помощта ти, защото във вените ти тече кръвта на Посейдон. Може би двамата ще разберем къде има солена вода. Освен това си страхотен боец.
Това сякаш накара Франк да се почувства по-добре.
— Тогава няма проблем.
— Страхотно — каза Пърси. — Трябва да вземем още някой. Анабет…
— Не! — излая тренер Хедж. — Млада госпожице, наказана сте.
Анабет го погледна, все едно е заговорил на чужд език.
— Моля?
— Вие двамата с Джаксън няма да ходите никъде заедно! — отсече Хедж, след което погледна към Пърси, сякаш го предизвикваше. — Аз ще придружа Франк и подмолния Джаксън! Останалите, пазете кораба и се погрижете Анабет да не нарушава повече правила!
Страхотно — помисли си Пърси. Щяха да изкарат деня в компанията на кръвожаден сатир и в търсене на солена вода в град, напълно откъснат от океана.
— Това — каза той — ще е забавно.
XV. Пърси
Пърси излезе на палубата и възкликна: „Уха!“. Бяха кацнали близо до билото на един хълм. В подножието му имаше комплекс от бели сгради, напомнящи музей или университет, сгушени до една борова гора вляво от тях. Надолу се простираше Атланта. Множество от кафяви и сребристи небостъргачи, което като че ли се издигаше от сивата безкрайност на магистрали, влакови релси, къщи и зелени петна гора на около три километра от тях.
— Хубаво местенце — каза тренер Хедж и вдиша от утринния въздух, — добър избор, Валдес.
— Просто избрах най-близкия висок хълм — сви рамене Лио. — Това там май е президентската библиотека или поне така казва Фестус.
— За това не знам — излая Хедж, — но би трябвало да се сещате какво се е случило на този хълм. Франк Занг, поне ти би трябвало да знаеш!
— Аз ли? — потръпна Франк.
— Някога тук е стоял син на Арес! — извика възмутено Хедж.
— Аз съм римлянин… син на Марс.
— Няма значение! Това място е било ключово за американската Гражданска война!
— Но аз съм канадец!
— Няма значение! Тук е бил генерал Шърман от страната на съюзническите сили. Стоял е на този хълм и е гледал как Атланта изгаря. Оставил следи от разрушенията си от тук та чак до морето. Изпепелил и разграбил почти всичко по пътя си. На това му се вика герой!
— Ами добре — съгласи се Франк и се отдалечи от сатира.
Пърси не се вълнуваше много от историята, но се замисли дали кацането тук не е лоша поличба. Беше чувал, че повечето граждански войни в историята започвали като конфликти между гръцките и римските полубогове. Сега стояха на място, на което се бе състояла такава битка.
Целият град под тях бил сравнен със земята по заповед на дете на Арес. Пърси допускаше, че в лагера има деца, които биха издали подобна заповед. Клариса ла Рю например не би се поколебала. Не можеше обаче да си представи такава жестокост от Франк.
— Нека този път минем без частта с изпепеляването — предложи Пърси.
Треньорът изглеждаше разочарован.
— Добре. Накъде да вървим тогава?