Знакът на Атина

Франк и Пърси се спогледаха.

— Китовите акули? — попита нервно Франк. — Нима има китови акули в Атланта?

— В градския аквариум, сладък — отговори Естер. — Много е известен! Точно в центъра на града е. Там ли искахте да отидете?

Аквариум. Пърси се замисли. Не знаеше какво би търсил един древногръцки бог в аквариум, но не му идваха никакви други идеи.

— Да — отговори Пърси, — точно това е мястото, което търсим.

Естер ги свали пред главния вход, където вече се събираше опашка. Тя настоя да им даде мобилния си телефон, в случай че изникнеше нещо спешно или им се наложеше да поискат пари за такси, за да се върнат в центъра „Картър“. Даде им също кутия сладко от праскови, които по някаква причина държеше в багажника си. Франк прибра кутията в раницата си и благодари на Естер, която вече го наричаше „синко“.

Когато тя се качи в колата си и се отдалечи, Франк попита:

— Дали всички в Атланта са толкова мили?

— Надявам се, че не — изръмжа Хедж. — Не мога да се бия с тях, ако са мили. Да идем да се сборим с китовите акули! Те трябва да са опасни!

На Пърси не му бе хрумнало, че ще трябва да платят, нито, че ще им се наложи да чакат зад опашка от семейства и деца от летни лагери. Когато видя учениците, облечени в шарени лагерни тениски, Пърси си спомни за лагера на нечистокръвните и се натъжи. Сега трябваше да е там, да приготвя хижата си за лятото, да обучава малките на бой с мечове, да се шегува с другите отговорници. Хлапетата тук си нямаха и представа колко готин можеше да е един летен лагер.

— Предполагам, че ще трябва да се наредим на опашката — въздъхна той, — някой от вас да има пари.

— Три денария от лагер „Юпитер“ — провери джобовете си Франк — и пет канадски долара.

Хедж извади това, което намери в джобовете на шортите си.

— Няколко петачета, гумен ластик и малко целина. Ще свърши ли работа? — Той захрупа целината и се загледа в монетите и ластика, сякаш се чудеше кое да изяде след нея.

— Чудно — измърмори Пърси. Неговите джобове бяха празни, ако не се броеше вълшебната химикалка, която се превръщаше в меча Въртоп. Чудеше се дали няма да могат да се промъкнат вътре, когато до тях застана широко усмихната жена в синьо-зелена риза с лого на аквариума в Джорджия.

— А, ВИП гости! — възкликна тя. Имаше трапчинки на бузите, къдрава черна коса, прибрана на две странични опашки, скоби на зъбите и дебели очила. Вероятно гонеше трийсет, но приличаше на престараваща се ученичка — сладка, но странна. Освен ризата на аквариума, носеше черни панталони и черни маратонки. Стъпваше на петите си и леко подскачаше, сякаш не можеше да удържа енергията си. На табелката с името й пишеше: КЕЙТ.

— Виждам, че носите пари — каза тя, — отлично!

— Моля? — изненада се Пърси.

Кейт взе трите денария от ръката на Франк.

— Толкова стигат. Последвайте ме! — Тя се завъртя на пети и енергично закрачи към главния вход.